|
Беше през 1980-те. В германски клуб, в Калифорния. Клубно празненство. На масата се случихме няколко човека, с една баба германка, и аз. Заприказвахме се, и след няколко бири - естествено - темата се плъзна към Войната. Сътрапезниците ядяха все едно пуснати от гората: без прибори (тук-там хващаха вилица, като че да копаят с нея), с мляскане тук-там... За американци, тези хранене обноски минават за "нормални" - но не за европейци. Тези... поамериканчени... гентлемани изявяваха доста... рязки... нацистки възгледи. Бабата си траеше. Аз също. Всъщност, бабата и аз се заприказвахме, за кой / чия роднина къде са били преди и по време и след Войната... Евентуално, сътрапезниците се изнесоха да си търсят по-откликваща компания, и тогава бабата започна да ми разказва за нейни спомени. От преди Войната.
Бабата ми разказа за някаква германска агенция, по битовата хигиена. Грижели се германците да живеят ако не културно, то поне чисто. Минавали на неоповестени проверки. Не много често, може би веднъж на няколко месеца. Някой път за тази къща, друг път за друга, в нейния квартал. И в съседните квартали. Бабата била момиченце, и си спомняше само неща, впечатляващи дете. Идвали с камионетка. Някой път пред камионетката пристигала черна кола, ако офицерът идвал отделно от групата по проверка. Чукат на вратата, и много учтиво се представят, офицерът и няколкото човека с него: проверяващите били и мъже, и жени. Облечени като в бяли лекарски престилки. Семейството, чието жилище подлежи на проверка, се строявало във вестибюла - или в хола, заедно с прислужниците, и чакало там до като трае проверката.
Бабата си спомняше как водещият проверката (сам офицерът някой път) церемониално си слагал бели ръкавици, започвал да обикаля по жилището, и където рече - прокарвал пръст, като че събира прах - с бели ръкавици. Пипал над вратите, под леглата, зад шкафове, по етажерки, по кухненските техгяхи, по ръбовете на тоалетните казанчета, по стъкла и дограма на прозорците... Зацапване на белите ръкавици водело до мигновен провал в проверката. Вторият по инспекцията церемониално размахвал таблетка със защипан лист хартия, таблица с кутийки, на която отбелязвал къде какво намирал. Това бил списък на проверяваните пера. Мъжете проверявали и докладвали на човека с таблетката положението с чистотата на перата по таблицата. Жените проверявали женските и момичешките стаи и шкафове и тоалетни; мъжете мъжките и момчешките и общите. След завършване на проверката, офицерът - или водещият - церемониално заявявал резултата (бабата си спомняше само положително отчетен), благодарел на семейството за поддръжката на висша битова хигиена за живеене на висшата раса, и цялата група се изнасяли. Проверките за битова хигиена целяли точно това: "висша битова хигиена за висша раса".
Бабата не знаеше какво точно се случвало на германци, чиято битова хигиена не е била положително отчетена - но знаеше, че не било хубаво. Била чула, че германци пропаднали на такива проверки току изпадали от висша на по-низша раса, и това пък съвсем не било хубаво. Всичко това бабата ми го разказа с цел да покаже как хранещите се като... американци... набъбнали нацисти в самата нацистка Германия вероятно са щяли да пропаднат с битовата си хигиена и да бъдат класифицирани - по тяхната си идеология, която те явно не знаят - в низша раса. С всичките му нацистки последствия за членовете на такива раси.
Бабата ми каза, че такава агенция, със същата цел и със същите проверки, действала не само в Германия, но и в Австрия. Австрийците също били висша раса, следователно от тях също се изисквала висша битова хигиена. Бабата била на гости в роднини някъде в Австрия, и там била видяла същите проверки, по съседи на домакините. Тя, на стари години, смяташе, че не е морално някой да има привилегия без допълнителни задължения оправдаващи привилегията. С успоредката, че ако някой се смята за висш - висшият му статус редовно трябва да бъде проверяван и доказван.
Тези дни, по разбираема причина, започнах да си припомням за спомените на бабата германка. И за залитналите по расова и политическа философия чиито приложения са отвъд познанията им по история, или дори отвъд тяхната родова памет.
Спомените на бабата германка ме впечатлиха. И когато чистя жилището, моето, като ерген, и нашето, като семеен, (чистенето следва профилактичен списък по пера!), току се запитвах / запитвам дали поддържам/е висша битова хигиена за висша раса... И когато мога - подсигурявам поддържането на висша битова хигиена за висша раса.
|