... с електронните рецепти.
Отивам снощи в аптеката да си купя лекарство, което постоянно си поддържам вкъщи, и... се оказва, че вече се продава само с електронна рецепта. Придобих ето това изражение. Докато премятам през главата си, как тичам до лекари през месец-два, за да се сдобия със заветната рецепта за толкова простичко лекарство, все пак се сещам да попитам за аналог. Слава тебе Господи, намери се такова, но... на шесторна цена. И не, не иде реч за парите... майната му на това! Иде реч за усложнението - загубата на време, нерви и ресурс.
А знаете ли, че според няколко овчи глави от здравните ни законотворци зъболекарите са едни прости шлосери. Те изобщо не са включени в системата за електронни рецепти. Т.е., когато ви заболи зъб и се нуждаете от антибиотик например, ще тичате до джипката си да ви го изпише. Което ще рече, че от тук нататък на зъба му е забранено да започва да боли нощем, в петък вечер, събота и неделя. Да се съобразява, ако обича, това да се случва в делничен ден и в работното време на въздесъщите лични лекари, които очевидно са определени като пенкилерите на всяка болест, за разлика от колегите си шлосери. А тичането напред-назад с подута буза и луд поглед на обикновения простосмъртен, явно е сметнато за нещо незначително. Що да е просто и лесно, като може да е сложно и объркващо?!
|