Глей ся, и ние сме от тези, които имаме доверие на приятели.
Ооообаче, има една приказка : чисти сметки, добри приятели.
на два пъти ставам "канарче"
1. Дадох без наем един магазин на роднина, първа братовчедка. Така, да им тръгне половин година, пък после вече уговорихме наема. Започна да плаща, дор до 1 година и спря. Чакам 2 месеца, 3,4. Питам, отговор : ами правихме ремонт на покрива, сега приспадаме от наема. Добре де, вие питахте ли ме да правите покрива на моята собственост без да знам? Нещо фактури, кое колко струва? Тц, те знаели, няма да злоупотребят. Аз : добре де, дадох ви половин година без пари, после наемът е като за близки хора, защо така? Отговор : да не съм те карала да ми даваш без наем
това от човек, с който сме ИЗРАСНАЛИ ЗАЕДНО, една баба ни е гледала, с една лъжица сме яли, на едно гърне сме ср...Една година след това се изнесоха, голям зор.
2. Решихме с близка фирма да развием нов вид дейност. Работили сме заедно на юнашко доверие 15 години преди това. Решихме-хардуер от Карамфилов, софтуера от нас. Купи Карамфилов харда-7 бона и половина, 2015 г. Първо трябваше колегите да започнат. Но... моят човек се разболя, за съжаление за 5 месеца си отиде и .... харда си остана те така, защото колегите му, не знаели къде е. Хеле ха, откриха го, миналата година. Ама защо ни е вече. Пихме една студена вода за 7 хилки, че и отгоре.
И те така
будали смеее, будали
|