Е, както неведнъж съм споменавал, открай време имам подчертан интерес към българската история от последните 2 века и колкото по-документално е четивото - толкова по-добре. От колкото възможни източници за едно и също лица и събития - толкова по- добре.

Както и винаги ми е било интересно, когато стари хора са се отпускали да говорят за едно време.

От дядо ми по майка (1895-1988) съм чул много неща. Единственото , което е писал, беше по молба на градския музей през 70-те заедно с други от неговото поколение за исторически сгради, които вече не съществуват , както и турската и еврейската общности в Кюстендил, почти напълно изселили се след 1948. С обем 3-4 машинописни страници. Няколкото тетрадки от твоя дядо са си сериозен обем.

Това, което ме подразни у бипет, бяха пропагандните му клишета, изкарвайки ме лъжец.
Нарочно за православното духовенство, за което е и темата , това, че комунистите убиват между 160 и 200 от тях, което е около 10% от всички, е факт, който не е толкова трудно да се провери.
Небезизвестен факт е и, че след 1944 политиката при приема на кандидатите да учат за свещеници е, че нарочно са предпочитани такива, които са възможно по-далеч от представата за изряден.
Страничните ми примери за членовете на БЗНС, които са преследвани повече след 1944, отколкото преди това, мисля, че са меродавни.
Всъщност с дядо ми по баща сме говорили само при случайна среща на улицата. Със синовете му от втория брак бяхме в приятелски отношения, единият е още жив.
Другото за него също не е изолиран пример за това, че преди 1944 бедността не е била чак толкова абсолютна и непреодолима пречка пред способните, упорито и горещо желаещи да получат поне средно образование. Примери да искаш.

Редактирано от tuzlija-179435 на 15.08.23 13:16.