Пишеш няколки пъти, че даваш обяснение, но нито го намирам, нито ти посочваш или повтаряш какво е то. Катахезисът ли?
Ако да, аз се опитах да се ориентирам, но не успях.

Това, че не си успял, не е по моя вина, че да ми я вменяваш.

Ако не, тогава напиши ми пак:Как БПЦ или твоят енорийски свещенник в частност, третира случаите в които мъжът(част от енорията) редовно пребива жена си?

В частност, доколкото такива случаи са обсъждани лично с мен - по правило самоличността на енориаша свещеникът я пази в тайна от другите енориаши /клюкарстването от страна на свещениците по адрес на миряни или колеги никак не се толерира/, тоест са обсъждани принципно и анонимно като редки случаи в професионалната практика на конкретен свещеник, съм ги цитирала вече.

Айде, пак: информация за домашен побой, инцидентен или редовен, свещеникът може да получи от 3 възможни източника: от жертвата, от близки и свидетели, от самопризнанията на насилника. Последното е най-рядко срещано, насилникът, ако не е изпаднал в инцидентно посегателство, обичайно се мисли за напълно прав и в правото си, нито осъзнава поведението си като деструктивно и престъпно, нито се срамува от него, по-често се хвали пред приятели от неговата порода, но рядко пред свещеник. Освен, ако се изпусне в личен непринуден разговор.

При такива сигнали или индикации, свещеникът разговаря поотделно с членовете на семейството, ако те са в контакт с него, без да прибързва да огласява пред цялата общност каква е динамиката на нечии семейни отношения, пък била тя и осъдителна или неправомерна. Доколкото двете страни, особено жертвата на насилие, е склонна да се довери и да приема външни съвети и помощ /ще се изненадаш какъв голям процент от тях упорито намират оправдания за насилника и отказват да чуят или направят най-полезното за себе си/, свещеникът работи психотерапевтично с жертвата като по-застрашената в случай страна. Съветва я директно да си потърси и гражданските права, но без самоинициативи като да годи да топи насилника в полицията за неща, на които не е пряк свидетел. Ако е възможен диалог с насилника, ми намила на главата да се освести и да не тормози жена си. Това е максимумът на правомощията му. Свещеникът също се подчинява на гражданските закони - колкото ти можеш да въздадеш правосъдие над съседа, който бие жена си, толкова и той. Свещеникът залага на съвестта и на авторитета на религията, доколкото религията е авторитет за насилника. Ако не е, е точно толкова безсилен, колкото си и ти, дето се пенявиш и възмущаваш, вместо да си намерил онзи старозагорски дебил и да си му счупил главата досега. Свещеникът се фокусира върху духовна психотерапевтична работа с жертвата, за да й помогне /когато е нужно и с физическа защита/ да се измъкне от такава агресивна среда. Свещеникът съветва и близките на жертвата и насилника миряни, ако те са показали загриженост и желание за помощ, как най-разумно и ефективно да реагират и да помогнат.

Доколкото няма право да раздухва пред всички конкретната семейна драма и да подбужда паството си към непремерени действия и намеса, доколкото няма право да се налага със силови методи над членовете на семейството - нито насила да изведе жертвата от дома, нито да действа с насилие срещу насилника, свещеникът може само да бъде съпричастен и на разположение безплатен семеен консултант и психотерапевт. В някои случаи успешен, в други - не, но от гледна точка на бърз или незабавен резултат.

А вие тук искате всичко аламинут, на тепсия и с незабавен резултат.
В Църквата нещата не се случват така. В полицията и пред съда се случват много по-бързо и ефективно, претендирайте пред тях.