Добронамерено и целенасочено освен това търсих отговор на въпроса как би се справила православната ни църква със злободневния въпрос за домашното насилие.
Това съм казал още в началния постинг и никъде не съм се отклонил в търсенето си дори на сантиметър.
Пак там, признах че съм неграмотен и търся ограмотяване.
И то стана. Вие, опитните в религията, чувствате с цялото си сърце и душа, че Църквата ще се справи с въпроса и че всичко е наред в това отношение, обаче нямате нито един аргумент.

Предлагам ти съвсем сериозно да разбереш лично и сам. Отдели за десетина седмици от скъпоценното си време по няколко часа в неделя преди обед и посещавай неделните служби в оная красива църква, край която е минало детството ти или в друга, която ти е най-удобна. Барем ще добиеш представа как протичат литургиите и какво говорят от амвона. Всеки водещ службата свещеник във всеки храм, в който съм била в неделя - католически и православен - след тържествения общ молебен изнася проповед, беседа, която е подготвил за конкретния ден на конкретна тема, обичайно разглеждаща един или друг аспект от човешкия живот и ежедневни недостатъци и решения: за алчността, за милосърдието, за отношението към ближния, за семейството, за възгордяването, за нетърпението, за гнева и насилието и т.н. от гледна точка на християнската вяра. Така лека-полека ще започнеш да добиваш представа за мнението на християнската религия и Църквата по различни злободневни въпроси и душевни терзания и как да се справяме с тях, ще понавлезеш в богословската терминология и дефиниции, които имат малко по-различно значение от същите думи в ежедневната употреба и ще се поограмотиш в тази материя. Освен това, можеш спокойно да установиш контакт с действащи свещеници и да ги помолиш за личен разговор, ако нещо те мъчи. Подходиш ли сериозно, с уважение и търпение към мнението и заетостта им, няма да ти откажат лична беседа, на която можеш да поставиш всичките си въпроси, неудовлетворени от отговорите в тази тема и да получиш инфо от първо лице какви действени мерки предприема Църквата и как ги решава за енориашите си.

Какво става в псевдо християнското семейство питам десетки пъти и вие тримата не ми отговаряте. Как свещенникът, общността ви и правилата помагат на жената да избяга и остракират говедото?

В псевдохристиянското семейство става същото, каквото и в нехристиянското. Църквата не се бърка зорлем в делата му. Оказва помощ, когато поне единият от членовете на семейството не е псевдохристиянин, тоест, сам потърси съдействието на Църквата. Ама не в смисъл "Отче, преди 5 години сключих църковен брак, оттогава не сме стъпвали на църква, обаче вчера мъжът ми ме наби и сега спешно ми трябва убежище, щото искам да го напусна, ма няма къде да отида, асам християнка, помагай веднага, длъжен си, иначе за какво съм се кръщавала и венчавала у църква!"

Как останалите във вашата общност и опитните и неопитните, и парвеню-новоизпепените-патриотаро-християнски семейства разбират, че да биеш или режеш жена си, те прави маргинал в тази общност, че тя не те пази под шапката на патриархалните ценности, а жестоко те наказва. С остракитане, морално осъждане, сочене с пръст и изобщо отнемане на принадлежност.

Туй са само твои фантазми и сценарии, напълно безпочвени - ти не знаеш абсолютно нищичко за "тази общност", но излизаш с готови твърдения какво правела или не правела тя.

Отговорът е почти никак.

И сам си отговаряш на риторичните въпроси, недоволен от отговорите и примерите, дадени ти тук. Що питаш изобщо, като "знаеш" отговорите на свободните си съчинения и всичките си, неотговарящи на реалността /защото ти е непозната/ представи кое как е в една общност, за която само си чувал, че съществува.

на Алиса с истериите

Моля, дръж се прилично и не се увличай в махленски скандалджийски практики с подобни определения, ако НАИСТИНА имаш сериозно отношение към поставената от теб тема. Само по начина ти на държание към участниците в темата ти на момента лъсва твоето ИСТИНСКО отношение към тази материя и разминаването между намерения/твърдения на думи и дела е очеизвадно. Злонамерен си дори като домакин на темата, а не като заядлив кибик и туй много си личи. И обезценява и темата, и уважението към автора й.

Засега извода е че вашето високомерие и слепота за доста тежкото предизвикателство на насилието в християнството семейство, не дава никакъв шанс за БПЦ. Поне за това поколение. Вие се проваляте.

БЯС! БЯС! БЯС!
Нашока ни канчетата накрая, търсачо на нови знания и отговори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите