Има ли разбиране в християнската религия, че да, мъжът е "главата на жената" - нему е дадено да определя съдбата на семейството си, но това му дава по-голяма отговрност отколкото право?

Грийне, ти май не четеш линковете, които пускаш :-)

Да си припомним думите на ап. Павел: ”мъжът е глава на жената” / Еф. 5:23 /. Това съвсем не означава, че мъжът стои по-високо от жената. Пред Христос всички са равни; няма ни мъж, ни жена. Но, както и всяко високо положение, положението на глава на семейството предполага определени задължения, тежки и сложни, но в същото време интересни и многообещаващи.
...

Нашият Спасител ни е показал с това, какво значи да бъдеш глава – това значи да служиш, да първенствуваш в любовта, разбирането и търпението, да защитаваш и пазиш своето семейство. Именно към такова първенство е призван и мъжът. Разумната жена желае да вижда своя съпруг именно такъв и не се стреми към главенство. Психолозите утвърждават, че жените изпитват дълбока неприязън към мъжете, отреждайки им първенствуващо положение в семейството или позволяващи им да го заемат.
...

Трябва да разбираме думите: ”жената да се бои от мъжа си” /Еф.5:33 / не в житейския смисъл на робски страх, а в духовния: ”Да се бои да не обиди, да не оскърби, да не направи нещо неприятно за любимия, да загуби неговата любов и разположение”. Такъв трябва да бъде християнския брак.
Всички проблеми в семейството възникват от отсъствието на смирение. Ние всички не искаме да се смиряваме: мъжете – пред Бога, жените – пред мъжете, децата – пред родителите.

Относно въросът какво прави църквата, отговорът е зависи от църквата :-) Нашата нищо не прави. В западния свят прави доста.