|
аз и село си нямам даже, докато ти си пасла овцете с баба си, аз четях книги, караха ме да ходя на балет, спортна гимнастика и ме мъкнеха на театър и кино
Боже, направо се засрамих с какви хора общувам.
То и аз нямах село. Имах де, но то е с жълти павета Баба, тогава на бул. Толбухин, нямаше овце. И затова ми четеше книги. На балет не ходех, защото в наше село нямаше балет, но ходех на лека атлетика и в едни школи на ТНТМ-сторяхме разни неща, но мен най ме вълнуваше като се качвахме на трите 13-етажни блока в града и гледахме с телескоп звездите. На театър и кино не са ме мъкнали, защото си ходех с кеф. И лятото, на "село", като гледах филми, в града вече ги знаех, че мъкнех маалата да ги гледам отново.
Кво нещо е животът? Сега, внукът, казал на свой приятел, че ще ходи на село. Пък оня му казал : селянин
Нашият казал, че на село има джакузи и река с топла вода. Оня казал, че няма река с топла вода, всички реки са студени.... да не разказвам целия детски разговор.
Обясних на Ружко, че не е обидно да си от село и че това село не е наше село, а сме си купили там къща. Но там вижда, че хората и децата са добри като в София.
Каляваме го от детската градина, пък ако оцелее с гордост, че е "селянин", значи е преборил де що има селяния в бъдещия му живот.
Не се дава, убеждава, ще видим!
|