Така и не се научих да влизам в дира през телефона. Мъничко ми е, неприятно ми е. Вероятно защото работата ми е цял ден на лап топа, а като съм навън не е толкова зор да влизам в дира.

Твоята професия е такава, че телефонът е нормално да е винаги под ръка. Поздравления и за това, че не влизаш другаде, освен в медицинския си софтуеър. Ей това не можах да ги приуча редица клиенти да не ползват служебния компютър за лична работа. Толкова се увличат, че като ми дадат дистанционен достъп даже не усещат да затварят елмаз, навремето, и други хммм, сайтчета. Последните 5-6 години не съм имала такива случаи, но по пет казвам : затвори всичко, влизам, не че преди не съм го казвала, ама хората се сменят, вече са по така, осъзнати интернетски.

Спомням си преди почти 30 години, когато съпругът ми домъкна служебен мобифон. Купи си специална чанта, за да носи този тухлофон, който и нощно време звънеше, когато е на разположение. Пейджърът не пречеше.
Помня първия път, като отидохме на селската вила, не тази сега, друга. на 800 метра над морското. 2 часа обикаля двора и се катери по камънье и дърве, за да намери обхват. Намери!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите