Бях решила да сваля най-ярките постове от творчеството ти, с надежда, че като ги видиш събрани един след друг, може да си кажеш - бе, аз май наистина съм пресолила манджата, гаднея доста.

Бедата е, че не помня кое в коя тема е било, освен една с починало дете към родителя му, но това ми се видя жестоко да го връщам. Ми ти, бе, живот мой , направо ме изтормози. Всеки ден имаш по над 20 поста. На първи септември ме изуми, броих ги - 35, по всяко време на денонощието, а аз ги търся "ръчно". Заболя ме главата, честно, от усилие и от потапянето в аурата ти.:-)

Пиши, имаш нужда, пиши. Но се моли да загубя окончателен интерес към клуба, защото в бъдеще, комфорт на помията ти от моя страна, няма да имаш. Да видиш какво е яко наобратно.

Не съм си представяла, че можеш да ме пресечеш по човешки с една реплика, примерно - понякога се оливам, но пък с тези общи приказки, ме разочарова.

Имала съм "огромна и неутолима жажда да бъдеш одобрена, оценена и аплодирана". Възможно. И така е правилния психологически отговор към социума. Обратното - да търсиш неистово да те низвергнат, може да е познато гнездо, но не е зряло.

От друга страна, може и да не си съвсем права. Замисли се - пиша през дни, месеци. Влизам и излизам без да ми е топ важно. Дали нямаше да се постарая повече, ако си търсех допинг на оценката и самооценката?

"Аз знам защо го правиш..."
Знаеш - дръжки:-) Нали, ако знаеше нещо прилично, даже като предположение, досега щеше да си ми сипала. Много обичаш внушенията, но и за това има лек. Изобщо, объркан човек си ти, но нали си местна, ко да те правим. Сетих се, ще ти прилагам непоносимост, когато си лоша. Няма да "спя" повече.:-)

Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar