Лис, говоря за усещането кой цвят, или кой бъркоч от цветове да използваш.
Мой добър познат, приятел на тартариан, е доста успешен, много години бе в Гърция.
Художествена гимназия, академия, има ги.
Един път ми каза "тарти, има художници, никога не са учили рисуване, ама са гении. Таланти, дето не се срещат кат нас под път и на път".
Даде ми пример с един китаец, забравих му името.
Вярвам му. 8о
Един път, още в София, бяха изложили дипломните работи на живописците от класа на Иван кирков, светла му памет.
Имах доста познати.
На едикойси каза : теб за толкова години, не те научих на нищо, какъвто бе в първи курс, такъв си и сега, не си мръдна.
Имам един мой портрет, правен от приятел от времето, преди да го приемат в академията.
Той, кирков, му беше казал, че трябва да ми го подари.
"цялото й характерче е тук, на това парченце шперплат", рече.
Ами нямаше кинти за платно, рамки, грундиране
След години, вече известен, дойде да си го иска.
Не му го дадох, щото бяхме скарани
върнете ни архивите, идиоти
|