Това си е нормална ксенофобия. Всички и навсякъде я имат.

Няма нормална ксенофобия, душко. Това е оксиморон. Фобиите, към каквото и да са те, са на границата на здравата психика, защото са ирационални страхове от нещо, ферментиращи до неприязън, отвращение и дори омраза. Ксено фобията е буквално страх от чужденец, чужд човек. Чуждият може да е другоселец, пришълец, непознат, но може и да е човек, изповядващ чужди на страдащия от фобия ценности.
Всички и навсякъде, установени в общност с изградени социални привички, рационално могат да бъдат недоверчиви към чуждия/чужденеца, новия, по-различния, непознатия, докато се опознаят взаимно и спрат да гледат на него като на евентуална заплаха за обичайния им начин на живот. Това е по-видимо в по-затворените и капсулирани общности. В отворените и привикнали на такъв тип взаимно опознаване и взаимно напасване с пришълците, този период дори не се чувства толкова болезнено и драматично, както ти формулираш своите първи преживелици в Бавария.

Опре ли работата до отявлена и логически необяснима ксенофобия, вече сме в зоната на психопатологията.

Доста пъти съм чувала - от колеги, до хора в метрото - “мразя я тая София, нямам търпение да си отида уикенда вкъщи”. И съответно цапат и плюят където им падне, защото София не им е “вкъщи”.

Аз живея в София от 18 годишна, още от байтошово време на пресекулки. Тогава поради ограниченията за жителство, провинциалистите и селяните бяхме много кът, после се понапълни с другоселци. През цялото време под наем, сменила съм десетки квартири при кореняци софиянци наемодатели, имам много обемни и изчерпателни наблюдения над тях - като манталитет и домашни навици /в стая под наем е неизбежно, дори и н отделен апартамент се усеща/, имам купища колеги, приятели и познати софиянци. И, да ти кажа, имам много ниско мнение за целокупния софиянец от гледна точка на хигиена, социални навици и култура. Та, ако ще си мерим селташките манталитети, масовите софиянци са ми на опашката откъм мърлящина и ниска култура, щото доволно съм поживяла и в други градове в България, та имам база за сравнение.

С което искам да ти намекна, че няма как да туриш под общ знаменател всички несофиянци, щото си видяла как десетина плюят в метрото и люпят семки на пейката пред входа ти. По същата причина аз избягвам обобщения заради всичките мърляви софийски простаци, за които цял роман мога да изпиша, да четеш и да цъкаш с език - "не може да бъде".

Такъв тип предразсъдъци, в основата си, категорично ксенофобски, имах предвид, когато ти дадох пример с твоите собствени. Когато за първи път попаднеш в нова среда, демонстрираща същите спрямо теб, просто приложени автоматично - таз Парвати идва от България, знаем ги ний българите какви са отрепки - възприемаш много болезнено проявите на такова отношение. Защото не си се сблъсквала с такова досега и нямаш изградени защитни механизми. Тепърва преживяваш обидата и огорчението от незаслужена оценка и отношение към теб.

Когато човек по-често и системно се е сблъсквал с такава тънка и дебела ксенофобия, дори в собствената си родина, има достатъчно време и възможности да претръпне и да я преодолее, тя вече не му е фактор. Някои по-чувствителни души явно не успяват - като тази твоя приятелка, която:

Тук имам една приятелка, тя е от.. не помня къде, странно мяка, подобно на варненка, ама не е от там (една от най-добрите ми приятелки е варненка). Тя живее вече 26 години в Мюнхен, и все още има комплекса на човека от малкия град.

Каквото и да значи за теб комплекса на човека от малкия град.
Щото баш пък автентичните варненци изобщо не бих ги нарекла комплексари. По-скоро, докато сме в зоната на ксенофобските обобщения, софиянци са пълни комплексари спрямо тях. По много културно-исторически и географски причини.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите