Ми аз мисля, че умората действително се натрупва. Отегчението обаче е ненужно, любопитството трябва да се подхранва. Има нещо подобно на отегчение - досадата, която изпитвам при повтарящи се едни и същи грешки (при по-младите) или от неща, които човек разбира на 50-60, а е трябвало да ги разбере на 20-30.

Преоткриването на себе си не е за мен. Аз съм човек на консерватизма, статуквото и постоянството. Каквото съм си начертал на 15-20, това следвам и до днес. Разбира се, при екстремна ситуация откриваш непознати свои реакции - като цяло предсказуеми: нахапана от куче по главата дъщеря, свидетелство на катастрофа, смърт на близък, силно земетресение и подобни. Не съм подозирал, че съм хладнокръвен и че това е в контраст с околната паника - но и нямам никакво желание отново да "преоткривам" себе си в такива ситуации. Професия: отдавна разбрах, че съм я сбъркал, не ме влече (правенето на пари), карам по инерция и каквото можах, преоткрих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите