|
Зад тази баничарница, за която говориш, на бившата автобусна спирка, където сега е бариерата на парикинга на общината, има една малка баничарница, там винаги има опашка, не произвеждат много, семейна е.
там са много хубави баничките.
аз найш как оценям една баница - ако на следващия ден, студена, ми е вкусна, значи бива.
нали глутенът ми предизвиква разни неудобства, та откак разбрах, полудях по тестени
мога само хляб, баници, рогчета, мифли разни да набивам.
по "Кърджалийска" има пекари, но много харесвам хлябът с квас от пекарната на едно семейство, точно зад арменския парк, на ъгъла.
невероятен хляб, правят още и страхотни сладкиши, пици, но май не са с квас.
май съм писала за тая пекарна.
като се омъжих, свеки, майстор - готвач, тръгва да прави баница.
нейните баници се разнасяха из цялата им рода.
майсторица, какви кори точеше, почти прозрачни.
гледам аз, разтопена мас, тя потапя и започва да раздипля, налага в тава, после пак кора..
сащисана, питам тартариан каква е такава тая баница, пък той, сеирджия, вика, "питай я, питай, да погледаме цирк".
щото оттатък надошли братчеди, хлапетата им, изобщо сбор на половината рода.
аз щото нали, израсла в родопа, там само картофите се пържеха с олио, ама пак слагаха масло.
всичко останало с домашно прясно масло.
баница без масло и сирене... хм.
само че аз си попитах, не се сдържа.
свеки обясни, тя потомка на преселници от Тракия.
това била тракийска баница, беднотията ги карала да измислят какво ли не.
и ми рече "яс и доматьва каша щи нАпрая, да видиш ко значи фукарлък".
само че не позна, доматьвата каша я бях усъвършенствал заедно с трАхната още в първата студентска година
върнете ни архивите, идиоти
|
Re: Вкусно и точка! [re: alisalisa]
