гууд уайф е десетина сезона, ако се зарибиш, няма да стане само с едно мятане на око, ще ти отиде цялата лятна отпуска - има дори и продължение с част от актьорите, което също е на ридли скот и общо взето правят същото, но вече без джулиана марголис

За съжаление серията джак райън няма нищо общо с нито една от книгите на Кланси, взели са само персонажа, а книгите на Кланси са просто велики, но са много и все доста дебели

За шестте стълба на селфестийма ли става въпрос? Тва ми е доста в миналото, спомням си че има попадения, обаче авторът е направо мара подробната, то са класификации и подточки, та свят да ти се измае ...

специално нисанчето никъде не ме завежда, въртя си с него из квартала за кеф - пред уикендите тук хората наизкарват колекционерските си бижута - старовремски ягуари, алфи, беемвета, мерцедеси ..., а аз си изкарвам тарамбуката за кеф - иначе тя си е напълно нормално регистрирана и е евро 3 бензин и с нея мога свободно да си влизам в брюксел и ако се наложи наистина може да ме закара до някоя точка Бе. Но засега тази точка е само близката горичка, където водим кучето.

На път за там имам излизане на натоварен път и трябва да вляза в него с ляв завой като аз съм без предимство и е по нагорнище (по нанагорнище, както казват в наше село). Първият път с тарамбуката, все още с навиците от беемвето, виждам първата дупка в трафика и бодро тръгвам да правя левия завой, без да си дам сметка че съм с тарамбуката и вътре сме трима души без да се брои кучето.

Направих грубата грешка след потеглянето да мина на втора и тарамбуката направо спря. А отдолу по главното шосе се беше засилил един междуградски автобус да качи баира и аз го засякох - направо ми се залепи на задната броня с могъща тромба и кара така следващите 300 метра. А аз съм натиснал педала на газта до дупка, обаче тарамбуката изобщо не реагира и си пълзи като охлюФ по нагорнището и чак някъде след минута - две двигателят се събуди и взе съвсем лееееееко да ускорява ....

сега вече си знам урока и включването в това шосе го правя на първа и карам по него на първа още стотина метра, докато усетя някакво ясно раздвижване в двигателя и чак тогава на втора - абе емоции колкото щеш с таз тарамбука, всяко нагорнище се усеща и ако не си се засилил предварително или ако някой дюдю те засече и ти убие скоростта, тогава става наистина весело - газ до дупка и безкрайно дълго очакване двигателят да захапе, отзад са клаксони и фарове, разни нерваци ме изпреварват с мръсна газ на една боя и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите