Понеже си "засегнал" тук пък смирението, да не стане пак криворазбрано като с послушанието, специално реших пак да те "ограмотя". Всъщност и друг път ми се е налагало да я обяснявам тая дума...
В повечето случаи ние имаме интуитивно разбиране за думите и понятията в родния си език. Често пъти, дори и когато се срещаме с нови думи, ако се замислим, ние интуитивно разбираме смисъла им или се ориентираме за него по контекста.
Обаче, често пъти, поради прекомерна злоупотреба със словото и думите този интуитивен усет е притъпен, а много пъти дори закърнял и съвсем неразвит. Затова и за много думи, които по принцип разбираме, имаме неясното усещане, че ни липсва разбиране в дълбочина, че нещо от исконното, иманентно (вътрешно присъщо) значение на думите ни убягва.
В този случай един по-задълбочен анализ на съответната дума и понятие идва да подпомогне това дълбочинно вътрешно познание за думите и смисъла, който те носят (така, както го направих за "послушанието")...
Ако започнем с езиковия анализ на думата "смирение", несъмнено ще излязат някои подробности, които на пръв поглед ни убягват. Всъщност езиковият анализ започва с най-ниското фонетично ниво на езика, но в случая можем да го прескочим и да минем директно на следващото - морфемно ниво. Т.е. да разложим думата"смирение" на най-малките й части, които носят минимално смислово и граматично значение - морфемите и тогава се получава:
с - мир - е - ни - е
Основното значение на думата се носи от корена "мир", затова и тръгваме от изясняване на етимологията (произхода) на думата "мир".
В речник на Бълг. език от 1998г. думата „мир” се разглежда като:
*състояние на отсъствие на война" и "състояние на търпимост, на разбирателство, отсъствие на вражда и раздори; сългасие, сговор".
От друга страна мирът е и:
*психологично състояние и качество - спокойствие, покой, душевно равновесие, успокоение."
Още едно от значенията на думата мир в същия речник е:
* цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата; междузвездната материя и всички останали космически тела; Земята, земното кълбо; човешкото общество.
Всъщност, за пръв път, думата „смирение” се среща, заедно с нейното тълкувание в Библията, затова и се счита, че тя е библейска дума, затова и нейното значение е свързано преди всичко с библейския, а по-късно и с нейния християнски смисъл. И наистина, трудно бихме могли да стигнем до дълбоката й същност извън нейното християнско звучене.
Интересно е да се отбележи, че в Цариградското издание на Библията думата мир се изписва по два начина:
- Мир - в смисъл на душевен покой
- Мiр - в смисъл на свят, вселена
Като разгледаме и старите литературни и устни образци (предания, приказки, легенди), често се среща и първообраза на думата „смирение” – „с мир”. Понякога, когато хващали някой провинил се в нещо, непокорен човек, каквито обикновено наказвали с публична смърт и виждали как от горд, изпълнен с гняв и ненавист се превръщал в тих, уплашен, умирен и смирен, му прощавали и го изпращали да си върви с думите „иди си с мир” – т.е. "иди си с мира, който те е обзел и изпълнил и си остани с него/респективно „остани си със здраве”, защото мирът е душевен покой и е равносилен на душевното и на физическото здраве... но също и означава „иди си „със света” в мир”, т.е. „бъди в мир със света, слей се с покоя на света"...
Или да бъдеш в смирение, означава да бъдеш в мир със себе си (с вътрешния си мир/свят) и със света (с външния мир/свят)...
Сродни думи на смирение са и „смирен” (в мир със себе си и света) и „мирянин” – мирен човек, който ходи по света/мира...
Интересен прочит на думата „смирение” от християнска гледна точка (от друга никога не би било пълно и пълноценно) може да се прочете . Авторът е Димитър Коруджиев ("Домът на Алма"), който е наистина много навътре като писател в изясняването на християнските понятия, ценноси и добродетели.
Редактирано от MilaO6 на 28.01.22 22:12.
|