|
Попаднах на една многострадална изповед в нета,
не ми вързвайте кусур на превода от руски, натраках го набързо, докато още се смея с разказа.
Не исках повече да пиша за холандската медицина, но тъкмо се връщам от болницата и реших - ще напиша. За последен път, надявам се.
Във всички рейтинги холандската медицина е на първите места, холандските лекари са на много високо ниво. Отделенията в клиниките използват най-новата техника и технологии. За красотата на холандските болници и битовите удобства в тях мога да кажа: "Еха! В Русия не сме и сънували такива." Всичко блести и свети, кафето и чаят са безплатни, пий на корем. В нашата болница Амфия в гр. Бреда болните дори могат да си свирят полонези на пианото във фоайето.
Изобщо, всичко е от класа. Освен лечението. Не знам, може пък на мен да не ми върви, но съдбата постоянно ме сблъсква с холандсите ескулапи. Научих се да приемам тези подаръци на съдбата с чувство за хумор и вече чакам с интерес да разбера с какво ще ме изненадат за пореден път.
Днес приеха мъжа ми в болница. А всичко започна с проблем, който в Русия е нищо работа. В края на октомври му се заби тресчица под нокъта. Извадих част от нея, но другата част не можах. Естествено, започна да бере. След седмица мъжът ми отиде при личния си лекар, а той му изписа антибиотик. След още една седмица пак отиде при личния лекар, защото пръстът му ставаше все по-голям и вече го болеше непрекъснато. Лекарят се изненада, че нищо не е спаднало. Не е ли странно, че антибиотикът не помага срещу забита тресчица?
"А, този антибиотик не е бил добър" - реши лекарят. Изпуса му дрег антибиотик и трамадол. След още една седмица нямаше подобрение, а пръстът се разду и посиня. Което за мен беше очаквано, нали има възпаление.Казах на мъжа си: "Нуждаеш се от хирург. Трябва да го среже и почисти." При третия преглед личният лекар сигурно ми бе прочел мислите и накрая го изпрати при хирург.
Хирургът повъртя известно време пръста на мъжа ми и зададе неочакван въпрос: "Ти пушиш ли?" След положителния отговор каза, че всичко му е ясно и го изпрати на снимка. Назначи му преглед на 20 декември и му изписа да пие друг антибиотик и трамадол. Трамадолът не помага, мъжът ми не може да спи, къде ще чака цял месец?
На другия ден отидохме в Бърза помощ. Пристигнахме, дойде същият този професор, весело попита какво ни води насам, мъжът ми отговори, че пръстът го боли нетърпимо, особено като докосне нещо. "Дреболия" - каза ескулапът и тържествено нахлузи на мъжовия пръст пластмасово калпаче. При това, каза той, пръстът ще се подува още, затова, идвай, ще го сменим с по-голям размер. Яко, а!
Вървим към паркинга и мъжът ми казва: "Представяш ли си, и той е професор, обучава студенти. На какво може да ги научи?" И аз вече реших да задействам моите бабешки методи срещу професора и му казах да кара към аптеката. В аптеката - неприятна изненада: за мехлема на Вишневски тук не знаят, за левомикол не знаят, ихтиол дават само с рецепта. Добре, че в луския магазин намерих левомикол. Мисля си, ей сега ще разчовъркам пръста, ще го намажа и ще си излекувам мъжа. Не ми даде да му чопля пръста, странен човек. Мина ми шантавата мисъл да му го разчопля, докато спи, но се побоях. Ще вземе да ми изкара акъла с нещо.
Добре де, аз знам и други методи. В действие влязоха ваничките със сода и печеният лук. Забралото започна да се издува, но никак не се спукваше. Калпачето отдавна му омаля. Гледката - ужасяваща. Няма да показвам снимки, че Дзен ще ме блокират за шокиращи материали. У нас дойде една приятелка и спокойничко каза на мъжа ми: "О, при един колега беше същото. Умря. От сепсис."
Мъжът ми се наплаши и на другия ден се обади на професора, че не може да чака до 20 декември и ако в Амфия не могат да ме помогнат, ще отиде в друга болница. Професорът му каза да отиде след два дни. Аз тръгнах с него и си мисля: моят смотаняк нищо не може да каже, ами ще опитам аз да постигна нещо. Професорът, като видя синята сардела с почернелия нокът, се възхити: "Леле, колко е зле! Трябва да го оперираме." Направиха снимка - инфекцията вече стигнала до костта.
Казаха ми да си ходя, а него оставиха в болницата, когато им се отвори прозорец, ще го оперират. Дочакал си реда едва към 10 часа вечерта. Аз не разбирам защо напредналата медицина прави от дребния проблем голям? У нас всеки, дори да не е лекар, още по-малко професор, знае, че трябва да се почисти и всичко ще мине за седмица. Без разни вълшебни калпачета.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
|
Медицина по холандски
