Деазнам, може да сме имали по-ерудирани учители по литература да ни обясняват архаизмите в изучаваните произведения. Аз имах майка и леля-учителка под ръка, които питах и знаеха турцизмите и старите думи и названия. Плюс комплект речници от лелината библиотека, които ме бяха свикнали да използвам, когато срещна непозната дума. Но синковецът, помня, го чете с голямо пъшкане и питане Под игото.
Някой, май Крафтърът, бе постнал откъс по този повод. Пак:

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.

Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.

А тя беше многобройна.

До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.

Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:

— Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!

Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:

— Пийте бре, маскари!

И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:

— Нека да пият при мене — да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.
Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.

— Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!

Друг път поръчаше на другиго:

— На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. — И излизаше.

Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват.

— Нека да добият господарски нрави — обясняваше той, — а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето.

Може и да съм пропуснала да зачервя думи и изрази, които едно съвременно 13 годишно ще гледа като теле в железница, без да проумее. А това е само няма и първата страница на романа.

Неотдавна по талавизора излъчиха един кратичък експеримент в библиотеката.
С 12-13 годишно момче и към 70 годишна жена. Зададоха им по 7-8 думи. На жената от съвременния разговорен сред младежите език, а на ученика - от разговорния език от нейното детство. И двамата разпознаха по има-няма 2 думи.
Момчето каза, че "кобилица" сигурно е порода женска кобила, за "сборувам" направи аналогия, че сигурно е събиране на много хора на едно място, от "сбор", но не се досети, че е аритметичното "събирам /числа/". Е, туй дети как да ти прочете Под игото без превод?

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT