От одеве се чудя какво да ти отговоря и ми попадна мнение, на една непозната за мен жена във фейсбук, което от първата до последната буква съвпада с моето, та ще копи/пейстна него.
Отделно, да ти кажа, че бегемамите нямам навика да ги чета. Не определям нивото на интелигентност на хората според това дали са им фенове или не. Аз не ги чета. Нямам потребност. Е, напоследък често се случва като ровна за нещо, търсачката да ги извади сред първите три сайта на първа страница ... Което си е доста висок коефициент на посещаемост. Но това е в резултат на маркетинговите стратегии на собствениците на сайта. На някой незаменим ай ти специалист като високоплатения и незнаещ от къде и колко са му заплатите славчо ...
И да, безропотни сме. Непрекъснато си измиваме ръцете или със законното или с моралното, според както ни е удобно, без да се напънем дори и да си помислим, че между едната и другата категория не трябва да има разлика. Просто не трябва.
Много тегава ситуация с Help Karma. Много. Трябва да призная, че ми се подкосиха краката, като видях репортажа сутринта по две причини: 1. Казах си - край, това е краят на надеждата на всички деца и възрастни, които имат нужда от лечение. и 2. Лайното удари вентилатора и ще оклепа целия сектор.
Да имаш социален бизнес е трудна работа. Това не е като да правиш газирана напитка, да я продаваш и да си правиш квото искаш с парите. При социалния бизнес винаги водещ е именно социалният елемент и ако си решил да изкарваш пари от него, се налага да се съобразяваш с този факт.
Може би не е много приятно, може би е ограничаващо, но нямаш избор. Ако просто си решил да врътнеш два милиона и да бегаш - тогава може. Като оня с билетите за Енрике Иглесиас.
Но когато имаш социален бизнес, не казваш "нямам спомен дали съм получил 750 000 лева" и "Ъъъъ, я провери колко човека работят при нас?", защото това създава неприятното впечатление, че нямаш представа как въртиш едни пари, които обаче не са дошли от продажба на газираните ти напитки, а са събрани от дарения на десетки хиляди българи.
Човек трябва да получава пари за труда си, това е разбираемо и съвършено нормално. Дръж се на ниво обаче - обоснови тези заплати, не мънкай като магураджия, хванат, докато пъха хартийки сред банкнотите. Как така не помниш дали си получил 750К за две години? Наистина ли? Амнезия ли имаш? Това е нелепо поведение и изглежда тъпо. Нямам против тия хора да получават хиляди и да си купят вила и апартамент - дето се вика, ако можеше някой друг да прави това, което те правят, да го беше направил по-добре. Ама не може и не го е направил. Никой друг.
И именно това ми се струва най-скандалното в случая - отношението им към СОБСТВЕНАТА им дейност. Защото когато си ЕДИНСТВЕНИЯТ работещ модел за спешно набиране на пари за деца, болни от рак, в една държава, проядена от корупция, измами и профанщина, в държава, която уби Фонда за лечение на деца, та когато в тая среда вземеш, че направиш нещо работещо като Help Karma, си длъжен и морално да си на висотата на делото си. Но това изисква и друг манталитет, а това с манталитета го страдаме вече колко години? Дето казваше някой - още малко и пак ще пеем 45 години стигат.
И още нещо - социалният предприемач е особено животно - първо е социален, после е предприемач. Предприемач е, ама не си осира каузата, бидейки неспособен да обоснове защо трудът му струва 80 000 лева на месец, които дори не помни, че получава.
Въобще, адски тъп край. Дето се вика - "Мислехме да стане хубаво, пък то стана както винаги". Съжалявам от сърце, защото просто не знам кой друг може да събере 400 000 евро за болно дете ВЕДНАГА. И ако питате майките и бащите на тия спасени деца, те знаете ли какво ще кажат? Че не им пука дали Славчо има апартамент или има два апартамента, и ще са прави. И аз ще ги разбера.
И се надявам, че тази история няма да се отрази пагубно на желанието на хората да даряват.
А, и за финал. Ма може ли да знаеш, че при теб ще идва Мария Цънцарова, и да не си се подготвил ПОНЕ МАЛКО? Да си видиш назад парите, които си взимал, какво си давал назаем, въобще малко да си подкован и на ниво. Та това е твоят бизнес - защити го. "Нямам спомен, не помня, ще проверя, ъъъъъ, аааааа, миии, той ми е добър приятел и много ценен кадър, и затова му дадох, и трябваше да си купя апартамент". Ми както прочетох някъде - дори всичко да е законно, то просто изглежда срамно и гадно. И дето се викаше в оня виц - лошото впечатление остава.
Но дори и това няма значение. Въпросът е - а сега кво прайм? С децата, с операциите, с нас си самите? Аз лично не знам и само се моля никога да не ми се налага да разбирам.
И понеже малко се развълнувах и аз - разбира се, че има и други организации. Не е само тая Help Karma. И сега те ще могат да излязат напред, и да покажат, че тази работа може да се върши и съвестно.
Смъртно опасно е да си прост.
|