Ако само знаеш с какво съм се сблъсквал, през какви митарства съм минал, докато се опитвах с години да се върна на малко-много постоянно учителско място няма да се чудиш на псувните.
Замествам веднъж за няколко седмици в едно училище в същия клас, където бях замествал година и половина преди това.Децата още помнеха как съм ги научил на " мързеливия" начин за определено пресмятане и за " опашката"(колонката с остатъците при писмено деление), как съм ги учил на някои хитрини и способи при рисуване...
Извеждане ги веднъж до входа след часовете, едно момичнце ми казва: "Господине, да те запозная с мама!"За малко да се просълзя...Викам: "Ама аз познавам майка ти!Преди 20 години учех големия ти вуйчо."
Той ми дойде от друго училище в началото на II клас, като последен опит, преди да го пратят в помощно училище.Взех нещата присърце - станаха нещата.Бил семеен , в Италия.Роден 1977.Подарих на другия ден на детето снимка от онова време - вуйчо й и моя милост...
Като ми свърши заместването, децата едва ли не ревнаха: " Господине, искаме вие да сте ни! Госпожата ич да се не връща! Вие ни се радвате и не ни обиждате, тя само ни обижда как ли не!"
Викам им :"Благодаря за хубавите думи, ама считайте, че щом е така, повече в това училище няма да ме викат да замествам......"Така и стана...
|