Срещали сме се два пъти. На две клубни срещи.

Първия път беше дошъл с велосипеда си. Поздравихме с само кимане, другите клубари го даваха по-емоционално, но той си беше въздържан. Съответно и аз. Седяхме отдалечени от двата края на масата и дума не разменихме цял следобед и ранната вечер. От време на време прелитаха отломки от разговора му със седящите до него. Шегуваше се нещо, понеже наоколо се забавляваха видимо. Тръгна си пръв, не искаше да кара по тъмно ли, имаше още нещо да върши ли, не разбрах, но го изпратиха със съжаление.

Втория път остана до края на клубната среща. Бяхме доста повече хора и той няколко пъти си смени мястото, за да си побъбри с всички. Неочаквано в напреднал час седна и до мене и без много увертюри ми спретна една литературна критика стой та гледай. Не очаквах да е чел толкова внимателно и даже малко се стреснах. Също така изведнъж махна с ръка и смени темата. Добих усещането, че беше отметнал нещо.

Един интересен човек, когото така и не успях да опозная. Повече не го видях, не ни е било писано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите