Няма нищо мистично. Въпрос на техника и преодоляване на страховете.
Научи ме учителят ми по математика. Водеше ни по балканите на
екскурзионно летуване. Вечер палехме огън, пеехме с китарите. Когато
огънят падне и стане на жар - минавахме. Боси. Не всички, който иска.
Първия път - хванати за ръце, за кураж. После сами.
Доста след това бях в някаква механа на Приморско, имаше атракция
нестинари. Хванах се на бас с компанията, че ще мина бос през жаравата,
излезе ми без пари вечерята.

Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг