За прошката. Аз имам подобен случай, асистентката ми по математика ме видя в едно междучасие, че чета Мостът над Сан Луис Рей и ме попита, дали може да й я дам да я прочете. Аз се съгласих, а тя предложи в замяна да ми даде една любима нейна книга, която много й харесвала и може би и на мен ще ми допадне. Не помня вече заглавието, но беше книга от Златни зърна, авторка Вики Баум, издание преди 44-та. Докато я прочета, си я носех в чантата и моята най-добра приятелка я видя един ден и поиска също да я прочете. Дадох й я и когато дойде време да връщам книгата, се оказа, че е изчезнала от нейната квартира. Кой и защо я беше взел, не стана ясно никога. На мен тогава направо ми прилоша, това беше книга, която не можеше да се намери току-така, ходих до антикварната, нямаше я. Обяснявах, че съм я забравила вкъщи, че чакам да ми я пратят, затова не мога да я върна. Приятелката ми тогава се обади на майка си в Добрич, която също като младо момиче беше събирала книги от тази библиотека. Но пък точно тая не беше в нейната колекция, иначе да я бяхме чели вече. Тогава тази жена, мир на душата й, обърна целия град и я намери от една нейна приятелка, която се съгласила да се раздели с нея. Така след около месец и половина успях да върна книгата, но никога няма да забравя студения поглед на асистентката - книгата просто не беше същата, беше в много по-добро състояние, но това за нея нямаше значение. Може би заради увъртанията ми, заради страха да кажа истината, заради нехайството ми към важната за нея книга, никога няма да разбера.
Дано някога да ми е простила:)

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)