Точно го каза: стигаме до детайлите.

Специфично към "... питам: какво е съотношението мъже/жени в категорията на доходи над $300к (или някаква друга подобна долна граница) и какъв процент от народонаселението е тази група? ..."

Простият бърз отговор е: мъжете надброяват жените, с огромен процент.

Обаче, същината на въпроса не е за дохода по само себе си, а за дохода като класов признак! И тук започват подробностите. Класното разделение в САЩ не следва единствено дохода.

Фирмаджията, който ни смени покрива преди 3 месеца, получава над Д300 хиляди. Как знам това? Разговаряхме за данъци, и той имаше познания за данъчни положения, които се появяват при хора с годишен доход над Д250 000, и са откроени при над Д300 000: той имаше прекалено точни и пряки наблюдения, за някой който просто е чел данъчните закони. Човекът е завършил гимназия, служил е войска (пехота); минал е технически курс по покриварство, открил си фирма.

Декан по Инжинерство, в даден университет на север от Тексас, човек с експертиза от световно ниво, има доход значително по-нисък от дохода на фирмаджията покривар.

Сега, кажи ми честно, кой от горните хора е по-висша класа? Дали те изобщо са дори приблизително в една класа?

Преди 20-тина години в САЩ четох интересен обществен анализ за американското общество, на тема какво определя американските класи. Голям параметър е способността на родителите от дадена класа да отгледат и ВЪЗПИТАТ децата си така, че СЛЕДВАЩОТО поколение да продължи в същата класа или да се качи на горе. Точно параметърът с детското възпитание вдигаше инжинерите и учителите към далече по-висши класи от колкото голият им доход би предполагал. И сериозно снижаваше лекарите и адвокатите. Имаше и други параметри. И в крайна сметка, оказваше се, че лекар, правист, инжинер, и учител са прослойки на една и съща класа (НАД средната, да добавя) - въпреки че лекарят и правистът получават, буквално, няколко пъти по-високо заплащане от инжинера и учителя.

Мнението всред "моите хора" за класовата стълбица в САЩ е, че колкото си по-близо до "системата" в САЩ, толкова си по-горе. Което е много интересно, защото американците с пряк или не-пряк досег до "системата" не са бедни, но изобщо не са богати: те общо взето влизат в горните таблици на правителственото заплащане. Примерно, статистиката за приеманите студенти в Княжево (Принцетон) или Харвард, по доходите на родителите, би поставила директор на НАСА космически център като сравнително беден (йеп!), също както и САЩ Консул от американската дипломатическа служба. Я кажи, дали децата на тези хора се виждат в класата на "бедни" или някак низши? От мой личен опит и допир с подобни деца на такива родители, мога да ти кажа, че дете на консул с доход (едно време) от Д150 000, по възпитание и култура и обноски и изобщо по обществено поведение беше в класа далече НАД дете на, примерно, фабрикант с доход от няколко милиона годишно. (Да повторя, това от едно време.)

Та обратно към твоя въпрос за класата: нещата са засукани и заплетени. Истинските очевидци на какво е съотношението между момичета и момчета в дадена класа са самите момичета и момчета в нея. Голямата статистика, примерно за малката дъщеря, е че от съвипускниците й в медицинската школа, 60% са момчета. Подробностите са, че повечето школници са индуси, араби, и азиатци; евро-школниците са може би 40%. От тези 40%, 22% са момичета, 18% са момчета. Момичетата са почти изцяло моми. От момчетата, ако 20% (2/10 от евро-школниците) са педерасти или безполови, и други 20% са женени, вече на 22% момичета остават 14% момчета. Да, но от тези 14% момчета, поне 4% се цепят по религиозни причини (евреи, мормони, баптисти...). И ето ти 2 момичета на всяко 1 момче. Добави обществените предпоставки, приканващи и дори възхваляващи някои от тези момчета да си купят по трофейка, с пред-брачен договор (положение до което момичетата още не са дорасли) - и току увиснем с 3 - 4 момичета на всяко 1 момче (от тези нетърсещи трофейка). И в случая можем да предположим, че не момичетата са си вирнали носовете и се надценяват, а няколкото останали налични момчета, които започват да се възприемат като Божия дар към женския пол. И това пък съвсем подритва момичетата към процеса за бъдеще без мъже. Но това е друга тема.

Въпросът беше, че вече има значително съсловие от момичета - всякак чудесни качествени момичета! - които не намират момчета с които да влязат в семейни отношения. И се подготвят за, и планират живот, включително създаване и отглеждане на деца, без мъже в личния им живот. И моята теза е, че не момичетата са откачени или някак отвъд статистиката, а момчетата, неспособни да се квалифицират до това съсловие. Тези момчета, чрез липсата си, изкорубват половото съотношение - и от там следва поредица логични развития, завършващи с момичешката реакция.