Офтопик. Аз таланта и другите качества на Стефан Данаилов не искам да ги омаловажавам като Мъглишев, не мисля и че партийната му принадлежност има някакво значение, но и на мен възхвалите ми дойдоха малко в повече тези дни. Звучаха ми малко в стил "няма друг титан като него, няма, не е имало и няма да има такъв велик артист, няма, не е имало и няма да има такъв прекрасен човек, стожер на истината, принципите и морала, никой друг и на малкия му пръст не може да стъпи". Иначе моите уважения към таланта му и лека му пръст.
Сега, то е ясно, разбира се, че като умре някой известен и харесван, в известна степен винаги става така.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”