Като тинейджърка го харесвах. Като пораснах установих, че всичко се дължи на външния му вид, уж мъжкарското му поведение, дори няма изключителни актьорски качества. Нека си го кажем. Бил е на точното място в точното време, в златната епоха на киното.
После четях все повече и повече за него. Много труден характер, студен със синовете си, а с Антони са направо в хлад от десетилетия. Единствено важна за него е дъщеря му. Има и извънбрачен син през 1962, когото никога не признал, майка му го отглежда. Заради това не говорил на майка си повече от 20 години.
Его до небесата.
Та всичко това защо го казвам. На награждаването за първи път го усетих истински, уязвим, признателен, плаках с него. Четох, че посвещава златната си палма на всички режисьори, които са го направи актьор.