Тия денонощните са в града бе, Филипски. Едните са апартаментни, с травма от детството. Другите, дворните, съм проучвал защо се захласват - най-често заради котка. Котката се качва на някое недостижимо за кучето място, а кучето стои отдолу и лае та се къса. И така се гледат по цял час. В село кучетата не са така стресирани, освен ако някъде не се образува глутница бездомни (а тя се образува, когато наесен виладжиите на тръгване изхвърлят мъничета).
Освен това, лаят дразни в града - на село не дразни, понеже е част от целия хор животни и насекоми. Дори щурците са поносими.

Всъщност шумът е по-скоро градско понятие, научно-технически прогрес, един фон. Този фон на село отсъства, дори първоначално се чудиш какво ти "липсва". Съответно, и ти някак се отпускаш, успокояваш, напрегнатостта изчезва. Поне аз го усещам така и това ме влече най-много. Градската глъчка започва да ми тежи заедно с годините, особено автомобилната и вечната строителна.

Тук на село (откъдето пиша в момента) единственият шум по моята дефиниция, т.е. животните не влизат в нея - а и са зимно умълчани, - е далечният влак в подножието на Коньовската планина отсреща. Някъде вечер минава, дуду-дуду, дуду-дуду...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crrafterr на 02.02.19 11:15.