Доста точен въпрос, моята интерпретация е - от самочувствие.

Начи. Автомобилът освен возило, е тон и нещо желязно оръжие. Може спокойно да избута или прегази пешак невъоръжен човек. Шофьорът на автомобила първо е защитен вътре в него, второ на практика е въоръжен спрямо двамата пешака на пътя.
Шофьорът пръв влиза в словесен конфликт с тях. Пешаците му се репчат, не им стига ума да предположат, че може да бъдат нападнати с автомобил. Преимуществото е изцяло на страната на шофьора, докато е в колата си. С размяна на празни приказки и двете страни нищо не са постигнали - ни споразумение, ни извинение, ни промяна на ситуацията. Пешаците си стоят на пътя и крещят по шофьора, шофьорът си седи в автомобила и крещи по тях.

Като излезе от безопасното си място, вече невъоръжен с автомобил, какво ще постигне?
Според мен излязъл, защото иска да продължи конфликта, който сам е започнал. Ама защо му е било да продължава конфликта?