Модерната технология (и химия, и особено хигиеничен и качествен контрол) вярно вършат чудеса.

Бил съм в 2 пивоварни, които покриват значителен, макар ограничен, пазар за Тексас и САЩ: Споетзл (в Лъскач, Тексас), и Харпуун (в Бостон, САЩ). Сравнително скромни производствени съоръжения - но страхотно нетно производство. В голяма част, защото всичко което влиза в казаните, излиза като бира; практически няма "дефектни" партиди, почти няма "загуби" при бутилирането, и бутилираното количество практически изцяло достига до купувача (няма разваляне по пътя).

Минавал съм край пивоварните на Анхаузер-Буш в Хоустон (Тексас) и Свети Люис (Мисури): говорим за сериозен производствен капацитет. Плюс, както вече споменах, минимални загуби в производството между суровина и купувач.

Така че, да, аз поне вярвам че всичкото шотландско уиски (хората имат качествен контрол) е произведено в посочените дистиларни. Виж, ако ми кажеш за китайско или гръцко или индуско или сръбско или нещо от друга 3-свят държава - там вече не се знае кое какво е.

Същото важи за винарийте които съм виждал по Калифорния (в Галло, Модесто, съм влизал служебно в лабораторията им по качествен контрол), и в Хаак Винария край наше село в Тексас. (Малко странно, в селцето където един тексасец, защото женен за португалска португалка, е решил да създаде винария - на пук на природа и климат, значи върло скъпо да винарства, но човекът пари има - пари гори, и е в крайна сметка човек със широк кръгозор - та в същото селце е и Великият Драгон на ККК за тази област на Тексас... Но да не се отклонявам.)