|
Поетите са вселени сами по себе си. Кажете ми един поне, когото сте разбрали! Заради Павел Матев питам.
„Нощта е птица“ (това е от Бяла тишина)
?
Години не ми дава мира. Защо птица, бе, откъде накъде нощта ще бъде птица? Ядосвам се, докато мислите ми оживяват в тишината на тъмната стая и политат сами безконтролни, а аз се превръщам в пътник. Малко притеснен наблюдател, който само се надява на добра развръзка.
Може би нощта е птица, заради тежката красота на деня. Есента през септември е вакханалия на цветовете, ароматите и плодородието. Човешката гмеж, разсънена вече от лятната нега се щура и вре по улици, офиси, гони тая слава, тича сутрин в парковете за да векува, или се разхожда по обяд, после в препълнените ресторанти, кафенета, приятели се срещат, тупат се по раменете, деца крещят от радост.. Тук долу. Всичко е здраво стъпило, разположило се е върху твърдата, стабилна земя. И вечер полита.
Политам и аз какво да правя, рея се на крайчеца на познати гласове и се опитвам да не изоставам. Децата, Бейби, познатите готини муцуни, нещата които трябваше да направя по-различно. Други пък които направих добре, добре че има и такива. После през надеждите, летата, морето, постепенно минавам през разбърканите слоеве на миналото, докато стигна до футболна топка, игра на фунийки, а понякога жадуваното ескимо, което носи вуйчо ми на връщане от работа. Може и игрището до линията в Княжево - тази нощ ще се играе там, страдам много и пак се ядосвам заради бабуните и неравния ход на топката, как човек да рита футбол на такова игрище.
Лети нощта, лети та се къса
Утре пак ще сме заедно с ясния септемврийски ден тук на земята. Но сега ще полетим с помощта на нощта.
|
Нощем
