|
Здравейте уважаеми клубващи!
Напоследък се размислям по темата за любовта.. има много причини, основната е дето напоследък всичките ми близки /разбирайте всичките 4-ма човека/ ми казват "трябва ти мъж" .. аз обаче съм замесена от такова тесто, че не мога просто да имам някакъв мъж... иначе желаещи има.. просто имам някаква потребност да бъда влюбена.. или поне да си мисля, че съм влюбена, защото Животът ме научи, че има разлика.. за последно, а може би и за първи път, се влюбих когато бях на 35.. или може би така си мисля.. тогава обаче изпитвах влечението към този човек по всеки един начин, със всяка фибра от тялото си, със всеки неврон в нервната си система, със всяко вдишване исках да дишам неговият въздух.. уви, не ми се получиха нещата.. преди това бях много влюбена на 18 в един друг момък, и още веднъж на 27, в трети.. междинните връзки не ги броим, поне аз не ги броя.. какво обаче е любовта? Дали е за всеки? ... кой е всеки? .. онази част от мен, която все още е жена,, крещи, че има нужди .. като например от секс и принадлежност.. обаче, на тези ми години вече някак не мога да я слушам.. не, че не искам.. просто не мога.. опитвам през цялото Време да си казвам, че е важно /може би/, че трябва /защо?/ да имам другарче... защо?... така и не ми става много ясно.. защото може би така изисква обществото .. или пък защото е важно.. за кого? .. и все пак си спомням, че беше хубаво да си влюбен.. може би имам нужда да бъда влюбена.. обаче някак не мога да "се пусна" .. как става това? или става естествено, когато срещнеш подходящият човек?? .. и все пак не вярвам, макар да знам колко сложна персона съм /което понякога е причината да се дразня, когато разни хора, които дори не могат да ми носят куфарите, започнат да ми обясняват колко не съм права и как точно трябва да си живея Животът, при положение, че те самите не са постигнали и 1/10 от това, което съм постигнала аз сама, колкото и да е незначително то .. ебаси дългата скоба стана това/ , че аз съм някаква манна небесна, която се сипе по главите. Т.е. чисто математически е напълно възможно всеки ден да срещам подходящите мъже, просто аз да не мога да ги видя.. въпрос на фина настройка ли е или какво? .. или с годините ставаш циник..
Как да се влюбя, бе?! .. как става тази работа.. аз ли остарях твърде много или просто .. душата ми загрубя... вие как се влюбвате? .. не знам защо пиша тази тема, всъщност знам, но няма как да го напиша публично.. да речем, че съм много разтресена от лична история, която ми беше споделена и просто преосмислям собственото си Битие, наложено върху нея..
Важна ли ви е любовта? .. можете ли без нея? ама така, честно, с ръка на сърцето- колко хора живеят в любов? И колко живеят по силата на навика с някой.. разбирам, когато хората се вземат млади.. тогава израстват заедно и напасват характерите си.. обаче на тези години.. ставаш си вълк - единак и това е.. можеш ли да се отвориш? .. и кога? ..
Знам, че тук сте повече семейни хора, и едва ли ще можете да ми отговорите, но все пак сигурно има и такива, които са минали през моите мисли.. как става? как се изживява любовта.. и това "любовта е компромис" .. абе не, бе, не е .. по дефиниция не е.. какво означава да правиш компромис за да имаш любов? Вивиан Уестууд го беше казала много добре "любовта трябва да е лесна, защото ако е трудна, ще получиш трофей, а мястото на трофея е на лавицата..".. знам ли.. баси.. не знам дали някой разбра какво питам, може би защото и аз не знам.. може би искам, ама не ми стиска .. може би не искам и затова интелектуализирам, казано на езика на неорайхиянците.. и все пак.. къде е любовта??
|
Любов
