Самотникът по душа си е такъв доживот. Почти винаги се жени или живее с някого, създава деца; процесът трае години, дори много години, и с течение на времето самотникът е все по-нещастен и гледа, ако може, да се освободи от оковите. Не всички се осмеляват обаче и си остават нещастни, но в "двойка".
В другия случай - самотник, останал цял живот сам, решава да опита живот за двама. Много трудно ще се получи, навиците и начинът му на мислене едва ли ще се променят.
Изобщо, ако някой е добре сам, защо му е да живее с някой друг. Можеш да имаш богат социален живот, обграден от купища приятели (ако те влече), да живееш сам и да си добре.
Обаче късно стигнах до този извод.