|
По т.3 в едно интервю Ю.К. разказва, никога не са вярвали с баща си, че ще доживеят свалянето на комунистическия режим, т.е не е могла да предложи промените, които по-късно не само в България, но и в Остблока ще настъпят.
Т.е. искаш да кажеш, че е била спокойна, че няма да бъде разкрита, защото соца никога няма да падне.. Добре, ама той падна и това съобраение също отпада... значи е имала поне 30 години да реши какво може да направи - да унищожи досието си; да излезе с открито признание и да разкае кое как е било, за да неутрализира подобно разкритие и пр...
Де факто в поместените медийни откъси от досието й, няма реално сътрудничество.
Зависи в кои, в някои има - напр.:
"Ден след разкритието либералните български медии първоначално опитаха да я защитят, описвайки я като „добрия агент", който не е вършел поразии и не е правил доноси за никого конкретно. Като човек, който отнемайкъде се съгласил да сътрудничи, само и само да получи разрешение да пътува във Франция и да живее там.
Но няколко дни по-късно Комисията обнародва и всички документи от досието й, които не изглеждаха вече така лицеприятни.
„Юлия Кръстева е от 1966 година в Париж, в свободния свят. До 1989 година тя произведе десетки книги, стотици статии и хиляди публикации. И никога, нито веднъж не каза и една дума срещу комунизма в България, срещу ДС и режима. Тя се занимаваше с литературна критика, но никога, нито веднъж не каза и дума за Яворов, Йовков, Дебелянов. Обаче пращаше картички на офицера си, с поздрави."
Заглавието на една статия от сайта на немското радио гласи" Много шум за нищо".
Авторът Юрген Рите, литературовед, също задава подобен въпрос и допълва, че Кръстева е искала да работи за един български вестник.
Начинът , по който това дело придобива публичност е следният. Тя поискала да сътрудничи на българския "Литературен вестник", а те пък си имали твърдо правило да проучват сътрудниците-автори и ако се установи, че са били агенти на ДС, да не допускат сътрудничество. При проверка в Комисията по досиетата лъснало нейното досие.
Иначе, да... още от началото тръгнаха двете линии - едната доказваща агентурното и минало и на тази база унищожителна и дискредитираща я критика, а другата - омаловажаваща досието й и това, което наистина се е случило, както и тълкуване на посочения и други закони, както и това, как на базата на документирано вербувано, но неосъществено са били охулени и дискредитирани всякакви хора и как всъщност, много от досиетата били пълни с измислици, за да се симулира работа от вербовчиците... Къде е и каква е точно истината трудно може да се каже вече...
Но едно е сигурно, хвърлено е петно върху Кръстева и най-вече са поставени под съмнение качествата и достойнствата на трудовете й, научната и работа, което мен повече ме интересува, а скоро и върху титлите и наградите й...
А всичко това можеше да бъде избегнато, ако тя много по-рано, още в началото на прехода беше намерила начин, по който да огласи истината по собствена инициатива... така щеше да обезоръжи сегашните си противници.
|
Re: Случаят "Сабина" [re: Muskat]
