Борихме се 12 години и накрая разбрахме,че е безсмислено. Точно защото в България не сме цапали, а 80 % цапаха, затова заминахме. В България ни дискриминираха, когато искахме да работиме,защото бяхме над 35 години. Започнахме частен бизнес, имахме пари, но сблъсъка с селяндурската простотия, изнудванията на криминални структури, срастнали се с властта , ни доведоха до отчаяние. Комшиите завиждаха, че имаме пари, някои откровено ни мразеха ,пред входа вечно беше оплюто със семки, след кучетата никой не искаше да прибира. Променят се нещата, но е толкова бавно, нямам толкова живот за да чакам. Не казвам, че има идеална държава, но когато тя те спъва да си подобряваш живота, в един момент ти писва. Едно време племената , които са пасли животни са се премествали според наличието на тучна трева, и сега е така образно казано.