|
|
| Тема |
 Re: Чикаго-то [re: Pollyanna33556] |
|
| Автор |
Pollyanna33556 (и стар и познат) |
|
| Публикувано | 28.05.17 16:44 |
|
|
|
Вторият ден в Чикаго се оказа плачевен. Още от сутринта тръгна да приръмява, смрачи се и не ставаше за снимки. Към обед започна да вали сериозно и се прибрахме в хотела. До вечерта - нищо сериозно заслужаващо внимание.
Това е линк към плачевния ден.
За разлика от вторият ден, третия се беше утепал за снимки и разходка. Слънцето се облещи още от рано сутрин, но пък през цялото време беше хладно. И като се отпочна - шест часа само ходене и снимане. Спряхме за малко, колкото да хапнем нещо в един йордански ресторант и пак продължихме. Накрая взех да се чудя дали след всичкото това ходене ще мога да се добера обратно до хотела. С много зор успях. Шилото беше не по-малко уморена. Добрахме се до стаята, легнахме на удобния креват и се отнесохме за час-два. Събудих се, но не можах да помръдна. Като да се бях гипсирал по време на съня. С много мъка успях да се размърдам, да седна и да започна да си обработвам снимките. Бяха 186 на брой, коя от коя по-хубави...по моя преценка. Чикаго ни се беше показал в цялата си прелест. Беше събота и градът беше сравнително пуст откъм движение. Ресторантите в събота и неделя са също затворени. Тук-таме има отворени надявайки се да направят някой лев от туристопотока. През седмицата обаче, еле пък по време на обедната почивка, по тротоарите е ачкана-народ. Всичко живо е изпонаизлязло от офисите, ресторантите са препълнени до козирките, където има място за сядане навън, хората са изпонасядали и си дъвчат сандвичите. Това е начин да се свърши бързо с обяда и остатъка от обедната почивка да се използва за друго. Сега не знам как е, но на времето кметството плащаше на музикални групи да свирят през обедната почивка по площадчета и където намерят място, да забавляват наизлезлите почиващи от офисите. Всеки ден беше както различно, така и еднакво. На партерният етаж на сградата в която компанията ни беше наела четири етажа (24, 25, 26 и 27) се намираше книжарница Брентанос, където хлътвах и разлиствах книги от различни жанрове. Всеки прекарваше обедната си почивка както намери за добре. Имах колеги, които се разхвърляха по юнашки фланелки и къси гащета и се юрваха да тичат като гламави в парка, който пък беше само на един блок разстояние в посока към езерото.
В галерии от предишни посещения на Чикаго имам още снимки от града. Уж гледам снимките да не се повтарят, но си давам сметка, че няма начин повторенията да се избегнат напълно. Има повторения, но разликите са повече.
Трябва да добавя, че всичките снимки от сегашното посещение са от центъра на града. Извън центърът къщите не се различават от който и да е друг град на Америка. Ако прочетете Едноетажна Америка на Иля Илф и Евгени Петров от преди сто години, нищо не се е променило. Парното продължава да "насъсква" топлина в къщите.
Следва линк към снимките от третия ден.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
| |
| 
|
|
