Бяхме и на Острова на игуаните. Като се окаже човек сред толкова гущери, установява, че не са чак толкова страшни. Дори са се научили да позират. Бяхме и на някакъв залив, пълен с морски звезди. Отгоре са с черупка, а отдолу имат безброй пипалца. Ядохме поредната лангуста. Ако знаех, че лобстър е лангуста, нямаше да я ям, ама като не знаех... Не, че е лоша. Като пилешко месо е, ама с морски дъх. Ако се направи с повечко чесънче и зеленилки, сигурно ще стане вкусна, обаче кубинците не са много добри готвачи или просто нямат подправки. От храната ми харесаха само прясно изцедените сокове навсякъде, десертите от рода на крем карамел и пудинг и супите с много лук. Другата храна ми беше доста постна. Оризът се поднася просто сварен, без нищо, но пък го прибавят абсолютно към всяко ястие. Разнообразяват го като го разбъркват със също толкова безвкусен цветен боб. Навремето едната ми баба го готвеше и така и не се научих да го понасям.
Почти навсякъде имаше делфинариуми с добре обучени делфини. Можеше да влезеш при делфините и да те издигнат и повозят на муцунки за няколко секунди срещу скромната сума от 80 кука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите