Как стигнахме до Кайо ларго ще разправям в част първа, но ще ми трябва повече време, защото беше сага. В крайна сметка витловият самолет кацна на острова, настанихме се в хотела, за който също ще разказвам в първата част и отидохме на плаж. Плажът до хотела, Плайа бланка, не беше широк, изяден бил от ураганите се оказа, иначе бил по-широк, но какъв пясък... Ние, българите сме царе да обясняваме как като нашите плажове други няма. Не че са ни лоши плажовете, хубави са, ама в сравнение с тези на Кайо ларго е малко като във вица за ескимоса дето всичко сравнявал със северния елен и накрая като стигнал до жирафа казал:"Нали знаете северния елен? Е, няма нищо общо". Бял коралов пясък, ситен като брашно и толкова мек. Морето десетки метри напред е до кръста. Едно синьо небе, с едни бели облаци. Едни палми, правещи сянка на пясъка... Абе, каквото и да описвам, даже и снимки да пусна, трябва да се види. Ще пусна снимки по-късно, де, когато се науча как да им намалявам размера.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите