|
|
| Тема |
 Re: Къде е този Господ? 2 [re: eta d] |
|
| Автор |
Lynn-28590 (...) |
|
| Публикувано | 25.08.16 16:30 |
|
|
|
Благодаря, удоволствие беше, проспала съм го първия път. Сефте.
Но слушането на това ми присети за друго.
Аз съм учила в пловдивската "английска", оная от филма "Вчера", със задължителния пансион и всички останали атрибути.
Нейсе, не за това е думата.
В моя клас от 25 души 24 свирехме на инструмент(и) и пеехме като ангели просто - на колкото гласа поискаме. Един от нас, обаче, пееше по-силно и НАЙ-вдъхновено от всички останали, винаги, но гласът му през това време мутираше и да не ти обяснявам какъв беше ефектът.
Той завърши право, но и досега пее в хор "Йоан Кукузел".
А аз, във втори курс имах занятия в една зала, гледаща към аулата, където "Йоан Кукузел" репетираха. Нямах търпение да ги видя, защото те се изявяваха главно в чужбина.
В тоталитарно време те бяха елитарно културно събитие, предназначено основно за външна употреба.
За разлика отсега - когато вече не са това, но пък нямат и публика у нас, тя е толкоз малцинствена и пренебрежимо малка, че все едно я няма.
И все едно нямаме "Йоан Кукузел"... което е вече много лошо, Седларов.
Извинявам се, госпожо Седларов, но ние сме голямо и все по-нарастващо семейство, нали.
…последният милиционер над Омир слънчево ридае…
| |
| |
| 
|
|
