Дотук водим убедително!
Уморих се от състезания,още помня старта.
Първо Състезание!
Да!
Беше Маратон!
Нечовешки Маратон!
/след толкова години
краката още ме болят/
И помня великия старт!
Милиони бяхме в играта.
Играта?
-на живот и смърт бе играта!
Рамо до рамо,лакът до лакът!
Милиони!и няма писани закони!
Зад нас!-тъмното на небитието,
и хиляди спомени от предишна Смърт.
Силата нося с искрата живот,
Искрата!-носеща горски пожари,
копнееща гръм,и любов!
Сърцето - море,море от Жажда!
копнеж по ласки, и по твойта любов, Боже!
А пътят бе дълъг,маршрута -ужасен,
съдия бе Смъртта./убийствено строг/.
Дааа..!
умората все още ми тежи,
а беше отдавна/бе много отдавна/
състезание първо,уникално!/бих казал дори/.
Не можех да не го спечеля!
не си го помислях дори!
И знаех че там си,
и тази мисъл бъдещето
обагряше с най ярък смисъл.
Пътища лъжливи имаше безкрай,
изкуствени мишени,
ями,задачи,схеми,теореми,
но аз съм стар боец,
на трудните терени и сега съм спец!
А бях останал почти без дъх,
но истина се дава единствено на Пръв!
Гордо вдигнах си ръка държаща
шампанското със ДНКа!
Наистина още ме болят краката,а вашите?
|