Когато започнах да пиша тук, не попадах във възрастовата категория, не влизах от към долния праг. Селянина пишеше и уравновесяваше караниците и аз си представих висок господин с брада и очила, който гледа строго. Представях си и Боряна - красива и импозантна, артистична и гледаща преценяващо.
Отказах да ида на първата им среща, защото се уплаших леко, но изпратих почти до вратата на заведението две клубарки.
Бяхме значиетлно по-млади и тука се вдигаха пушилки, имаше лагери и аз определено не се харесвах на поне един лагер.
И веднъж, както си седях в моята си кантора, се пъзвъни влезе позната, весела клубарка и водеше с нея висок мъж и дама. И двамата непознати мълчаха, бяха хубави, представителни, облечени в черни якета.
Казаха - ами ние сме от клуба. Ами сега, знам ли ги от кой лагер са, дали пък не са от враждебния, а!?, та леко ги гледах стреснато. Явно ми е личало, защото се засмяха и се представиха.
Оказаха се Боряна и селянинът, искали да се запознаят с мен.
Не можете да си представите какво облекчение изпитах тогава,това са моите хора, моя лагер. Освен това, хич не са с очила и брада и гледащи строго, ами сърдечни и непосредствени, точно каквито харесвам.