Не знам откога е това явление. Аз не бях се сблъсквала с него докато не дойдох тук. Всъщност мисля, че винаги го е имало, но сега се е изострило още повече.

В Германия се сблъсках фронтално с може би най-грубия израз на мобинга. И то където най-много да ме заболи - с детето ми. Няма да обобщавам, ще кажа само за нея и само за нейния поток в университета, но със сигурност знам още подобни истории.

Престижна практика в много известна фармацевтична компания. За практиканти се натиска целия поток, 300 души. Ще бъдат избрани само 10, толкова са местата. Два месеца масово мазнене на двамата професори, които ще избират. Моето дете, като знае каква е битката и как ще се размахват лакти и ще се показват зъби, решава изобщо да не се пробва да кандидатства. Да, ама единият от професорите я спира в коридора и я пита:"А ти защо не си си подала документите? Пиши заявление, защото ми трябваш." Пропуснах да кажа, че тя и една японка са единствените чужденци в тяхната специалност, учат много и с кеф. И двете професорът ги е поканил лично. Това се разчува, естествено. Оттам до края на семестъра животът им е превърнат в ад. Стигна се дотам да се кикотят две кръшни баварски девойки, че косата на дъщеря ми била изкуствена и не можело някой да поддържа такава дълга и хубава коса без нацъфтели краища. И правят залагания, и двама момци отиват лично да и оскубят перуката и да се хилят за нейна сметка. Промъкват се изотзад и дръпват с всичка сила в две посоки. Това става в междучасието, пред аудиторията. Да, ама косата е истинска и болката ужасна и изненадата, и унижението. Момците застиват в неловко недоумение. А двете мацки, предизвикали всичко, разочаровано: Ааааа, ама тя била истинска, гледай ти...

Това ми го разправя не дъщеря ми, а един от младите асистенти при тях, по случайност свидетел на случката. Та, той ги е разгонил и докладвал случая на ръководството. Последва едно сухо писмено извинение...след три месеца. И оттам нататък - ледено отношение към дъщеря ми, сякаш е прокажена. Да не говорим пък, че само тя и японката получиха персонална благодарност за практиката си в голямата фирма, което отприщи нова вълна на нетърпимост и подигравки - с прическата, облеклото, произношението и каквото още се сетиш, което да ти отрови ежедневието в университета.

Дъщеря ми е добро дете, тихо и кротко и само си гледа учението. Идеалната жертва.

С мен се опитаха да направят същото, трябваше ми време да се окопитя, но не се дадох. То си е въпрос и на характер, и на бърза ответна реакция, и на опит. Макар че и на мен можеха да стъжнят живота, ако бяха достатъчно настоятелни.