|
Тема |
каква идилия на прашно вечно лято |
|
Автор |
Cтpинa 3лaтa () |
|
Публикувано | 15.04.11 17:05 |
|
|
лесно е да ненавиждаш соца
било е доста страшничко
в началото са загивали хора
после са ги размествали като пешки
и са им дърпали чергата
после са ядяли тупаници в мазето
имало е кореком но не и долари
балкантурист с ужасни обноски
никаква попкултура и о господи
никакви къси поли неприлични са
а в края не достигал токът
и софия вечер примигвала
като дълбоко провансалска дискотека
не е трудно да се присмееш на соца
при бай тошо си беше хубаво
това го казват само грозновати хорица
с дребен ръст и изгубени в превода
а прадедите от портретите в хола
старорежимно големеят и това
безкрайно гъделичка антисоца
все пак какво невинно време
каква идилия на прашно вечно лято
с червени връзчици държане за ръчичка
и плаха друба между младите
или поне така изглеждат тези работи
ах соцът ах детските книжки
ах писмата до мило незнайно другарче
ах знаме на мира ах трижди ах
умилението става неизбежно
фантастиката от късния соц и зората
на новата ера предлага
тежка критическа студия
в началото на всяко романче
всичко е сериозно другари
у нас случайни книги не излизат
и младите трябва да знаят
дори невинността си проличава
защото в преводите думите фелацио
амфетамин и травестит са обяснени
в свенливи бележки под линия
та откъде ще знаят пионерите
такива гнили работи у нас такива няма
ах този соц без молове но с моделист-конструктор
с една боза от шест стотинки
на двадесетата година от пустинята
египет още очарова
М. Глишев
|
| |
|
|
|