Приказка / Контакти / Поколения / 40-50

Цар Троян имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Никой не знаел, че негово величество е клепоух. След всяко бръснене тозчас влизал царският палач и погубвал злополучния бръснар, за да не разкаже никому за магарешките уши на царя. Два пъти седмично в двореца падали бръснарски глави. Намалял броят на бръснарите в Трояновото царство. Дошъл редът и на едно голобрадо бръснарче. То влязло в двореца разтреперано. Като обръснало царя и видяло ушите, момчето захванало плахо да се озърта. Царят го попитал:
- Ти, момче, имаш ли други братя?
- Нямам – отвърнало бръснарчето, -- едничък съм на мама.
- Щом си едничък, ще те пощадя, но дай дума, че никому няма да казваш какво си видял на главата ми. Кажеш ли някому – загубен си!
Момчето се врекло, че ще мълчи, и си отишло. Прибрало се вкъщи живо и здраво, но оттогава на сетне захванало да линее. Заприличало на суха вейка. Да го духнеш, ще падне. Тайната го мъчела. Затъжила се неговата майка, като го гледала как се топи, и му рекла:
- Кажи ми , сине, каква болка имаш на сърцето си.
- Не мога, майко, ти каза, защото съм дал дума да мълча пред хората. Проговоря ли – свършено е с мене.
Тогава умната майка научила момчето си да иде в гората, да изкопае един дълбок трап, да се наведе и три пъти да изговори онова, що му тежи на сърцето.
Както го научила майката – тъй сторило бръснарчето. Като изкопало трапа, то клекнало и до три пъти извикало:
- Цар Троян има магарешки уши!
- Царските уши са магарешки!
- Нашият цар е клепоух!
И заринало трапа.
Изведнъж му олекнало. Тръгнало си весело към дома.

Минало, що минало, и на мястото, където копало момчето, поникнала свирчовина. Веднъж селските воловарчета видели свирчовината, отсекли си пръчки, направили си свирки и ги надули. Тогава свирките заговорили с човешки гласове:
- Цар Троян има магарешки уши!
- Царските уши са магарешки!
- Нашият цар е клепоух!
Бре! До вечерта новината се разнесла по цялата страна. Узнал самият цар и заповядал да му доведат бръснарчето. То му разправило какво се е случило. Тогава клепоухият сам си издялал една свирка, надул я, чул думите й, па си рекъл:
- Няма вече полза от криене.
И си открил магарешките уши.
====

Всъщност, търсенето на истината и оповестяването й води до печалба (хората купуват това).
Криенето й, плагиатстването, лошата техника, слабата организация (и тн) при това водят до загуби...

Аз искам обаче да допълня нещо, тъй като темата стана интересна (по доста странен начин, тъй като започна с побой за жълта, а не за "бяла" журналистика... ако въобще е било за това де)
Според мен, откриването на паметник на Рони Джеймс Дио в Каварна за много хора е събитие, по-значимо от "скока" на пенсионната осигуровка с цели... 1.8 процентни пункта...

Други хора, не политици, правят много силни неща - напр. Angelique Kidjo призова вчера българите по този начин: "Провокирайте лидерите си!"

Следващ момент - медиите станаха толкова много, че вече практически всеки е в някаква медия (тук ти опонирам на думите "всички останали, които не са в медийния свят). Зачезват хората извън медии, възрастните сега хора. Ето, Старбъкс направиха дигитална мрежа (в която изданията на Мърдок ще се четат ексклузивно free, btw, но има и друг ексклузивен контент) - пиеш си кафенце и си в дигиталната мрежа на корпорацията... обсъждаш неща в групата посетители на Старбъкс. Билбордове (аз предпочитам това мн.ч. ;-)), графити, градски транспорт, дори чакалнята в КАТ - все медии. Аман