не е само това,
много неща са.

навръх постоянния стрес - нормален за професия, където всичко се случва светкавично и непрекъснато се гонят безнадеждни крайни срокове,

навръх постоянния политически натиск, цензурата (която днес има икономически измерения и дотолкова се е срастнала с професията, че с течение на времето дори няма нужда от външен контрол, хората сами си пишат "квото трябва")

съществува и отвратителният, отровен микроклимат.

няма по-инфарктно, съсипващо, смачкващо място от редакция в българска медия. повечето - ако не всички - са верижни пушачи. тези, които са успели да избегнат цигарите, са в различна степен на алкохолизиране. не е истина как се пие. beyond belief. почва се с бирички след първото кафе, минава се на водчици към 11 сутринта.

всеки нормален индивид - нестрадащ от тежки амбиции и нарцистично обремемено его - минал през подобна касапница и успял да запази някакъв що-годе здрав разум, пък дори най-обикновен имунитет към стресовете на живота, е герой. всеки, който се е усетил да се махне преди да е станало късно - също.

между другото, това с отровния микроклимат за западните медии - с които също имам опит - не важи. местна идиосинкразия е.

та, де да бяха само ченгетата....

ся за поръчковата журналистика. тва, че думата "поръчка" непрекъснато се повтаря, не значи, че описваното с нея отговаря на истината. по-скоро означава, че обществото не знае за какво става дума:

"платената" - "поръчкова" - журналистика, тоест когато на някого наистина се плаща, за да напише нещо точно определено, е силно ограничена. общо взето до няколко небезизвестни лица, дето няма да ги напиша.

много по-същественият проблем обаче е "ще ме уволнят, ако напиша каквото мисля".

това без значение дали този страх е оправдан или не. несвободата, смачкаността, дотолкова е станала част от професията, че хората сами си пишат това, което би се харесвало на шефовете им - според текущата "линия". и няма значение дали млади или стари. всичко под ножа.

ей на, пресен пример. сменя се линията и братето джурналя, всички под команда - която, мога да се обзаложа, дори не е била давана формално (японците го наричат "разчитане на въздуха") - почват да я следват безусловно. забеляза ли как дори до вчера критичните медии днес лижат гъза на негово високопожарникарно премиерство? дали с ентусиазъм, дали не е без значение. въпросът е ЗАЩО изобщо?!?!

гот, а?

двадесет години след края на комунизЪма българският журналист масово продължава да се държи като бито куче. тежък operant conditioning. или лае напосоки, или не смее да излезе от клетката.

и това не е нито просто "печалбарство", нито прост конформизъм.
(за простата неграмотност няма да отварям дума, щото тя е отделна.)

това е болест със значителни обществени последствия.

щото докато няма свободно, обективно, общественоотговорно и смислено говорене,
няма да има и обществена нормалност.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 22.10.10 02:07.