Опти, ясно ми е , че си труден за общуване човек, както се оказва, но че си вярваш, че съм болна, недоземам и всякакви несериозности от този род, е пълна нелепост.
Преувеличаваш и моята досада с цел да създадеш наистина някакво впечатление у хората за непоправимост от моя страна, за някаква злонамереност към теб, но всъщност си бесен, че независимо от промяната на отношението ти към мен , аз съм си същата към теб и моята фамилиарност те дразни.Защото Опти, аз малко или много те опознах що за човек си, а това се оказва пагубно за дистанцията, която искаш да върнеш преди да сме се познавали. Егото ти е наранено, тъй като си толкова горд, колкото и аз, както и че и двамата държим на своето.Някой трябва да отстъпи и обикновено това е по-слабият.
А прочете ли Дивачето, че си има приятелчета в скайпа, а и други тук. Не можехме ли и ние да общуваме така?
Или софка е недостойна да бъде твой приятел и по-добре да я изкараш неадекватна, да убедиш и другите в това, за да те отърве клуба сам от нея.
И всички да я заклеймят като напаст божия!
Не мога да разбера само умишлено ли заблуждаваш хората или си вярваш наистина?
Едва сега зацепвам, че аз съм едно камъче в обувката ти, което ти пречи и искаш да го махнеш.От добронамерен събеседник, приятелски настроен към теб, се превърнах в нищо и никакво, непотребно и пречещо ти камъче.Мотая се в обувката ти и не можеш заради мен да правиш широките си крачки, а трябва да ситниш и подскачаш на един крак.Затова развързваш обувката си и с лекота и насмешка ме изхвърляш от клуба, за да не ти преча повече.
А като съдя от постингите ти, хич и окото ти не мига.
Значи съм била ужасно заблудена, че онзи добър човек, за когото си те представях, си ти.Явно съм се припознала.Ти не си онзи Оптимист, когото уважавах и ценях , а друг човек- непознат и далечен.
Става ми студено и страшно.Чак изтръпвам.

Чудаците украсяват света!