защото много добре разбираш посланието ми, а искаш да ме изкараш неадекватна.
Що не написа първата ми бележка?
Опти, няма интерес. Липсва ми разбирателството ни. Много.
Защото ти ме подведе Оптимисте, че си човечен , добър, разбран човек, а се оказа безкруполно жесток спрямо мен без видима причина.
Даже още не съм те заличила от скайпа си и веднъж големият ми син като си дойде от Щатите и видя игнора, ме попита:
_Мамо, ама защо те е игнорирал този човек? Знаеш ли , че може пак да му пратиш съобщение и да се разберете?
А аз замълчах, защото не можех да обясня в какъв филм съм вкарана и как същият този човек, който му помогна за една такса, ме е презрял до степен, че не иска нормално да разговаря с мен.
Боли ме такова отношение. Излезнах глупачка като не послушах Мага, бог да го прости, който искаше да ме запознае с хората в клуба, като ми сподели впечатленията си. Аз отказах, като реших сама да си строша главата и така всъщност стана.
Никой никога в живота ми не се отнасял така с мен, не ме унижавал пред хората дори и в клуба, не ме е размазвал като муха на стъкло.
Но просто ме сполетя проклятието на овена, което ще цитирам по-късно, че не ми е под ръка сега.
И до този момент наистина не бях загубила надежда и смятах , че здравият ти разум ще надделее, че няма какво да делиме, че може да се разберем като цивилизовани хора, че на бъдещите купони ще си изкарваме приятно.
Понеже тук много жени ще ми скочат, искам да ги попитам, ще ли понесат и каква психическа сила се иска да ги обижда и злепоставя някой във виртуала и реала? Как биха се чувствали?
Съжалявам , че си загубих пощата , но пазех там мнението си за Оптимист в началото на нашето разбирателство, което се оказа явно една моя фикция.
И ако така преживявам отношението му към мен, то е защото някакси виртуално се сближихме и си говорехме нормално.С никого друг не бях и не съм ставала впоследствие на сполетялото ме отношение, така близка и не смятам да допускам тази грешка.
Даже най-разумното е да отърва клуба от себе си.
Няма смисъл в такава обстановка да продължавам да стоя тук. Не мога да понасям повече умишленото ми прескачане в клуба от негова страна, всички тия нечестно изиграни ходове, цялата тази безпочвена назидаделност, целяща да прикрие явно нечии интереси, които не съм в състояние да проумея.
И много пъти, аз гордата, му се извинявах на бележки и го карах да се помирим, и му обяснявах, че всичкото това нещо няма смисъл и дядо с виното ми влезна в положението, като се опита да ни сдобри, и ефект нулев. Погреба ме жива и това си е.
Еми...щом е така, така да бъде!
Ако ще е раздяла, да е отрезана с нож, а не мъчителна агония.
Едно цъкане и край.

Чудаците украсяват света!