Май наистина с всеки изминал ден приказките изчезват съвсем, съвсем. Тъжно е наистина.

Така е, но не е тъжно. На времето щастието е било единствено в приказките. Непостижимите неща стават постижими в приказките. Може да станеш богат само в приказките. Да се ожениш за царската дъщеря - само в приказките. Ако не са били приказките, какво им е оставало на хората? Да се гръмнат.
Няма достатъчно храна, дрехи, превоз, няма ток, няма радио, няма телевизия, няма климатици за горещините, няма достатъчно дърва за отопление, няма осветление освен някоя димяща свещ. Обаче е имало приказки. И децата са заспивали щастливи, вживявайки се в приказките. Та, ако вече няма приказки, не е тъжно. Би трябвало да е весело. Вече живеем като в приказките. Повече не са ни нужни.
Тези които все още не, даянат на приказки. Надеждата крепи човека!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите