Сър, Вие сериозно крачите далече! / Контакти / Поколения / 40-50

Сериозно крачите далече от възможност някога да заработите за Принцетонския Институт за Международни Отношения, или за някоя друга мисловна бака.

За това най-ценната човешко-ниво информация идва от списания с ограничен обем - който ограничен обем облекчава списанието от пропагандния цензурен надзор. Примерно, в Плейбой (американското издание) има интервюта с Ясер Арафат, с човек от Ирландската Републиканска Армия (забравих му името), и с редица интересни личности, чиито думи са абсолютно неотпечатаеми в широко-тиражни сведомници като Лос Анжелес Времена и подобни.

Собствениците на сведомниците по САЩ ("сведомник" включва всякакъв носител на сведения, от печатно слово до междумрежие и телевизия и филми) могат да бъдат насъбрани в една голяма трапезария, от тия дето сме виждали за празнична вечеря за мафиотско семейство. И може би въображението ми е прекалено развинтено, но просто мога да видя и чуя как двамина наши тъмно-очилати юнаци застават усмихнато и любезно до вратата, и казват: "Наште хора!" (всеки да се досети че е "наш", и да улови какво точно значи да си "наш", с привилегий и задължения) "Сериозно сме го обсъдили и размислили, и нашето силно становище е че по тази и тази тема - това е най-редно да бъде нашата линия! Очаквам всички да служим успешно на нашата велика чудесна световно-водеща държава, и ако някой от набъбнала печалба се опасява че ще застърже някой закон - ето тук е нашият човек от Данъчното, да помогне всичко да е точ-в-точ!" (всеки да се досеща първо че му е на звонка осезаема сметка да е "отборен играч", и второ че ако откаже далаверата от следване на линията - с кой ще си има работа, щото едно е да те късат за политически възгледи, грубо звучи, друго е да те късат за данъчни провинения!) "Простете за прекъсването на вашето мероприятие! Ето, изчезваме от тук че имаме толкова още работа да вършим!" (тук наште хора да се досетят че държавната машина е огромна, и само-доброволстващи се части за машината - колко щеш! то и в следването на мъдри повели има конкуренция, ей!).

Сега, аз лично зверско евала им прайм на наште хора че прокарването на линий и повели следва установен протокол, с традиционна цивилност и учтивост; нещо като танц съставен от символични стъпки, показващи целта на танца. Щото простаци по други държави размахват тояги или правят разни изстъпления и грубиянщини... Те и наште юнаци го могат - но за обществено благоприличие винаги започват с учтивата усмивка и стимула за взаимна изгода. Пък ако някой се инати, както върви приказката, "ще поеме парите, или с ръката, или с гъза!"