|
ох, с тея череши...
добре, аре, с череши.
ми не, изобщо не ровя. в тая кошница. ти ровиш там и търсиш сред гнилите череши някоя мида, която си е изпуснала бисера там.
дори да приемем, че мидата е фанала крака и се е качила на едно от дърветата, от които са обрани тези череши.
или пък че някой транзитен орел-мидояд е прелетял от родината на бисерните миди с точно тая мида в човката, изхрускал я е в полет точно над тази черешова градина и бисерът паднал в кошницата и така нататък.
...
абе зарежи ги черешите, няма да стане с череши
това шоу е тъпо шоу. това шоу не е направено, за да се отбират красиви физически и талантливи отвътре в него. това шоу е направено и се храни с човешки не-качества, като всяка чалга. като "биг брадър", като... там... ти ги знаеш по-добре от мене разните чалги-реалити-шоу. това шоу е направено за да седят хората, да люпят семки и да гледат как други хора ще се изложат.
от това се препитава тва шоу. от канибалските воайорски щения, жажда, на своята публика. шоуто се прави от провалилите се и прецаканите. иначе щеше да е концерт и щеше да е скучно за публиката си.
може би това, че липсва яснота по горния въпрос, ме накара да се разхиля така изненадано на това : "Аз да разбирам ли обаче, от твоите изказвания, че всички трябва да се кланяме доземи и да толерираме некадърността и неспособността да направи що годе читава самооценка, на всеки мераклия да го дават по телевизията?"
ами разбира се, че не.
не е необходимо.
даже е вредно.
особено пък ако осъзнаваме причините тези заблудени нещастници да се изтъпанват там.
наистина самородният талант е мит. наистина, ако не си свирил на пиано и ти дадат пиано, няма как да просвириш внезапно на него.
тези хора, които се явяват в такива шоу като "мюзик айдъл" не осъзнават това.
искат някакси да прескочат годините наред подготовка, целия труд, всичко, което е свързано с това, че като правиш нещо, за да е наистина свестно направено, ти трябва, просто няма как да избегнеш целия къртовски труд за подготовката, която води до резултата.
те не знаят това, или и да го знаят може би допускат, че то не се отнася до тях. че - ето - сега ще отидат, ще застанат, ще запеят като едни морски русалки и русалкове и аре - в звездното небе.
що го правят - ами щото им толко акълът, що.
така че - чакаш орела с бисерната мида, или някой, комуто ще плеснат един роял и ще засвири като славей... хм.
ако ми кажеш, че те кефи да гледаш как някакви хора ще се излагат - ще те разбера. и ще е честно. що пък не. да не си ги карала ти да ходят там, да се излагат.
ето - напраили са ти шоу - гледаш го и се кефиш, кво. кефи те и тва е.
ако ми кажеш, че все пак, все пак, все пак се надяваш на оня орел - пак ще те разбера, макар че ще ми е малко... доста... по-трудно...
дори ако ми кажеш, че твърдо вярваш в това, че от тези шоу непременно ще изгрее поне една звезда - пак ще ти повярвам. че вярваш.
обаче надали ще се случи в действителност.
дори и на кино, в съвсем измисления свят на киното, не ми звучи убедително такова развитие на нещата.
така че - нека приемем, че ти си фен на такива по вид шоу, а аз не съм.
и да се разделим приятелски в този тъничък резен от Естеството
все пак имаме още цяла кръгла Сфера освен тази тъничка филийка : )
|