аха : )

ами мисля си, че лицемерните възрастни, като пишат за деца, ги описват все едно непрекъснато преливат от щастие че са деца, и детството, и ах...
други пък, някакви неспокойни възрастни, дали щото от желание да научат на нещо децата, дали от притеснение на някое дете да не му се случи нещо лошо, или пък може би сами себе си да убедят, че са вече пораснали и сериозни - непрекъснато дидакторстват. могат да брулят круши и сврачи гнезда от тополите направо с показалец - толко дълъг им е станал от размахване.
трудно се намира нещо весело от сърце.
: ) и пак се сещам за х.х.мънро саки и разказа му за влака, в който пътувала гувернантка с три ужасни хлапета и все не можела да ги озапти. и мъжът от същото купе, който им разказал приказка за награденото с медали за послушание и разходка из градината на принца (пълна с чудни плодни дървета и малки прасенца) Най-Добро дете, което вълкът изял, понеже му дрънчали медалите, а пък на прасетата нищо не им се случило
и децата внимателно го слушали, седели кротки и много се радвали на приказката :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите